Мъжете не са ли пичове?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Когато днес в контекста на Западната цивилизация говорим за психотерапия, обикновено човек си представя регулярна порция рев и сополи, обсъждане на срещаните трудности и ровене в изтласкани спомени от детството. И действително, повечето жени приемат този процес за полезен и облекчаващ. Повечето от нас обаче не са на същото мнение. Ха-ха, дефектни ли са мъжете или може би непълноценни, задето функционират другояче?

Проблемът не е в нас мъжете, а в терапията. Какво прави психотерапията? В общи линии тя ни поощрява да изразяваме емоциите си и говорим за миналото. Което работи чудесно с жените, но не сработва особено добре при повечето мъже, защото игнорира мъжкия подход и разбиране. Мъжкият процес на излекуване се базира на физическите действия и съответно моделиране на бъдещето. Което както забелязвате малко се различава от традиционния терапевтичен метод на открита експресия, лутане из миналото и безкрайни беседи.

Повечето от нас не осъзнават, че без да чакат покана, мъжете като цяло прибягват до действия вместо взаимодействия (общуване), за да се справят със своите чувства. В емоционално натоварени ситуации и стрес жените от друга страна по-често подхождат с полагане на грижи и създаване на връзки, избягвайки първичната реакция борба/бягство (сериозно предимство например в корпоративна среда). В един по-свободен контекст, ние мъжете на практика разказваме своята история не с думи, а с помощта на своите действия.

При изследвания на различни групи местно индианско население (например в Австралия) се наблюдава тенденцията, при загуба мъжете в племето да поемат задачи свързани с извършването на ритуали, докато на жените се осигурява защитено пространство за разговаряне и изразяване на емоции. Почти винаги мъжката част на племето отговаря за копаенето на гроба, грижите за тялото на починалия, музиката и ритуалния танц, с което почита загубата.

Един по-различен пример е Ерик Клептън, който след трагичната смърт на сина си и последвалия кошмар не се подлага отново на терапия, а се оттегля и дълго време единствено свири на своята китара. Написването на трите великолепни песни Tears in heaven, My father’s eyes и The circus left town му помага да се справи и преработи емоциите си. Чрез своите действия той почита сина си и разказва своята история, избягвайки пътя на общуването и взаимодействието, по-характерен за женския пол. По неговите собствени думи работата с китара в този неимоверно труден момент в крайна сметка довежда до катарзис и облекчение.

По какъв начин тази информация утвърждава нашата мъжественост? Първо, ходенето за Bushmills до денонощния не се брои за смислена дейност и няма да ти донесе просветление. Второ, когато ежедневието те мачка, не се превръщай в зрител и мрънкач (това не помага на всички), а продължи да се движиш активно. И не на последно място, смяташ ли, че подходът ти към жените отразява описаните характеристики? Действията ни явно предизвикват у жените емоции, заради които да потърсят нашето внимание. Е, нека си пообщуваме, звучи ми като добра сделка.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Публикувано от

Коуч Тео

Мисията ми е да помогна на българските мъже да развиват социални умения, здравословни взаимоотношения и утвърждават своето мъжество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s