Не си гълтай езика пред нея!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Това, което ме вълнува в момента, е как да организираме горещ дейт с ведра атмосфера и двустранно привличане. Един от необходимите и съвсем не достатъчни елементи в това опознаване са обсъжданите теми, над които ти също имаш влияние и трябва да следиш. Освен ако не харесваш да те отсвирват и да ти тъпо. Затова, нека стартираме с темите:

1. Как да се самоизтъкваш?

Всички знаем, че е добра идея да говориш за своята страст, защото ентусиазмът е заразен и тя започва да изпитва същата позитивна емоция. Други стимулиращи топици са най-вече твоите успехи и постижения (като цяло колко си супер сладък, страхотен и скромен), което също звучи логично, но изисква и специфично поднасяне. Иначе би звучал като самовлюбено мъжленце – личи, че се напъваш. Да изтъкваш своите предимства, все пак е необходимо, защото те внушават, че имаш висок социален статус, по което жените от край време си падат. Как тогава да предадеш нещо позитивно за себе си без да звучиш като повърхностен задник?

Използвай ефекта на контраста. Който се състои в това, че споделяйки свои недостатъци и неблагополучия, придаваш на силните свои страни, които изразяваш в последствие, нечовешка достоверност. Споменаването на слабости по принцип ще те накара да изглеждаш по-автентично и естествено, а това ти печели симпатии. Колкото повече трупаш на везната със слабостите, толкова повече можеш да товариш отсрещната страна с твоите суперпауърс!

Спести си, че си лежал в затвора в Троян, но можеш да споделиш, че си ходил там на свиждане на свой приятел. Възможно да е разкажеш как си преодолял несигурност в определена област или да подчертаеш шеговито свой естетически недостатък – аз лично обичам да говоря за големия си нос 😉 Балансът на слабости и мега свръхестествени сили ти придава цялостен човешки облик. Същевременно тя вече познава и се възхищава на твоите най-големи лични успехи.

2. Говори за други хора.

Според изслеване от деведесетте години до 70% от разговорите могат да бъдат дефинирани като клюкарстване (Emler, 1994). Когато си на среща обаче, обикновено сте само двамата и е възможно да нямате общи познати. Не се опитвам да промотирам разпространяването на слухове и по принцип предпочитам въобще да не засягам теми с негативен оттенък. Как тогава да се възползваме от този свързващ и сближаващ елемент?

Интересен вариант да отдръпнеш вниманието от вас двамата и така да оставиш на заден план очакванията да се опознавате взаимно на тази първа среща, е изучаването на останалите хора в кафенето например. Преценете заедно дали други двама посетители се познават отдавна, дали са тайни любовници или може би също са на първа среща. Дали имат връзка или той е запратен във френдзоуна за вечността. Дали някой от останалите посетители е обратен и кой има най-извратените сексуални предпочитания. Този конспиративен заговор между двама ви спомага близостта и доверието.

3. Избягвай този топик.

Романтичните срещи обикновено не са уместна ситуация за обсъждане на политически убеждения или провеждане на сериозна дискусия. В резултат на подобни занимания привличането изчезва и никога повече не се завръща.

4. Как да говорим за пътувания?

Вместо да питаш дали скоро е ходила на някое интересно място и да получиш едносричен отговор + „А ти?“, се осведоми какъв тип почивка предпочита; какво обича да прави по време на пътуване. Въпросът е зареден с позитивна енергия и не може да бъде отметнат с една дума. Разказвайки си за своите вдъхновяващи пътувания, увеличаваш шанса да се видите на следваща среща.

5. Спомени най-добрите си приятели.

Заради безбройните откачени съвместни преживявания мъжът изпитва братска свързаност със своите приятели, както и респект, всеотдайност, възхищение… Разказвайки за тях и глупостите, които сте правили някога, ти каниш жената в собствения си свят, показваш, че цениш хората около теб, както и че умееш да си спонтанен и да се забавляваш.

Само със сладки думи няма да стигнеш много далеч на първа среща, но за етапа на изграждане на комфорт помежду ви те ще бъдат от неимоверна полза. От тази изходна точка ще си в благоприятна позиция да продължиш да водиш уверено и да ескалираш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Ликвидирай мръсните гадове!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Срещали ли сте по своя път в живота някой безкрайно токсичен  характер, заслужаващ определението „грозен алигатор“? Тези емоционални орки, смятащи се иначе за благоуханни нарциси, понякога ни засмукват в своята увъртяна реалност и оплитат в изцеждаща енергията манипулация…

Защото не сме заземени, в момента се подлъгваме по тяхната тъпотия, а после щом се поокопитим извън ситуацията, предъвкваме как и какво сме можели да кажем и издекламираме. На практика това може да е всеки – твой роднина, романтичен партньор, съдружник, колега или случаен познат.

За „работа“ с тези нарцистични богомолки има специални инструменти, които рано им подрязват крилцата. В дългосрочен план може би дори ще ги убедят да не те занимават с глупости. Неизбежно е да ги прилагаш тъпо и упорито, докато това се случи.

Не можеш да си позволиш да бъдеш въвлечен в тяхната подмолна атака или да започнеш да се оправдаваш, за да не се чувстваш напрегнат и след като тя отмине.

1. Дишай

Първото нещо, което можеш да направиш, е да си провериш дишането. То трябва да е дълбоко и забавено. Това е нещо, което сме чували многократно. Този тип дишане ти е непознат, освен ако не си практикувал дълбоко и контролирано дишане, срещано под различни названия. Като следствие от редовна практика трябва интуитивно да знаеш обема на белите си дробове, да си се научил да викаш по команда или, както лично аз предпочитам, редовно да се дереш по караоке-баровете.

Дори едно дълбоко поемане на дъх ти дава информация за учестения сърдечен ритъм, за топлината в лицето и напиращия гняв. И не позволява да се почувстваш натясно от отправените реплики. Много по-мигновено ти стига до съзнанието как алигаторът се опитва да те действа със срам или вина например. Как се опитва да превземе самочувствието ти.

2. Определяй и комуникирай границите

Представи си, че си затрупан с работа и колегата, който са нарочили да свърши някаква задача, идва да я прехвърли на теб. Обясняваш, че вече имаш пълен обем работа и ти липсва допълнителен капацитет. В краен случай можеш да зададеш очакването задачата да се разпредели между няколко души – щом шефът лично те моли.

Или във връзката ти се очаква да поставяш себе си на второ място. Границата се комуникира с казването на  думата „НЕ“, а в последствие безкомпромисно се отстоява.

3. Спри

Ако нещо те смущава в ситуацията, имаш чувството, че липсва логика, млъкни и се огледай. Не реагирай емоционално, слез от драматичната въртележка. Нарцистичните личности те закачат на въдицата си, като те подмамят да реагираш емоционално. Остани кул и наблюдавай дори да те бомбардират с въпроси. Не дължиш думи на никого.

4. Пази вниманието си

Пази фокуса на своето внимание като живота си. Всички откачалки по ред на номерата – психопат, социопат, нарцис и граничните личностни разтройства (бордърлайн) – ще насочват вниманието ти, за да предизвикат у теб реакция и от там изманипулирано поведение. Ще те поканят учтиво да се съмняваш в себе си или да се страхуваш от някаква външна санкция. В рамките на половин час една моя колежка ми припомни три пъти, че колегите от американския офис щели да ме наклепат пред мениджъра, защото съм се забавил с някакъв тикет и да съм си знаел. Канселирай и пращай в кошчето тия покани.

5. Словесно айкидо

За отклоняване на подмолни опити за влияние използвай определени фрази, връщайки отговорността към първоначалния и собственик. Един вариант представлява ситуация, в която си комуникирал своите граници, в отговор на което те обвиняват в егоизъм. Отговорът ти, след който приключваш разговора:

„Това е интересно. Чудя се как ти хрумна да го кажеш.“

Или пък просто:

„Не е изключено да е така.“, когато някой си позволи да те обижда директно. Така отклоняваш атаката без да се ангажираш или да ги разстройваш, или провокираш излишно.

Когато двете страни тотално се разминават:

„Нека просто приемем, че мненията ни не съвпадат.“

Ако нещата загрубеят и се появят крясъци и обиди, остави човека да си каже своето и закривай панаира:

„Бих искал да имаме отношения на взаимно уважение и много се надявам да намерим общо решение.“

„Нека говорим, когато се успокоиш. Обади ми се по всяко време.“

Има и такива, които постоянно мърморят и тровят атмосферата с оплаквания. Не е нормално да им даваш предложения как да си разрешат проблема, но можеш да върнеш отговорността при тях:

„Как ще се справиш с това? Виждам, че доста те разстройва.“

„Ще бъда в стаята си. Надявам се скоро да се почувстваш по-добре.“

Не давай никога емоционална реакция на токсичен човек – при такива дадености те разцъфтяват и избуяват като плевел. Без значение положителна или негативна, алигаторите ще намерят начин да обърнат срещу теб всяка твоя проява на ангажимент. Ако загубиш ориентация и се поддадеш, просто се върни към дишането. А по-късно ще можеш да преработиш и самата емоция с подходяща форма на движение, например енергичен масаж на боксов чувал.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо ти спира секса?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Какво се случва, когато тя спре да ти пуска или показва нежелание към сексуална близост и екшън в спалнята? Или по-скоро какво предшества това състояние. Нека помислим.

Знаем, че една от основните добродетели на зрелите хора е поемането на отговорност, затова да използваме това като изходна точка. Ако ти се струва твърде крайно да поемеш вината за нейното отдръпване, нека поне приемем, че разполагаш с ресурсите да промениш ситуацията, в която участвате заедно.

Основите на сексуалната динамика

Как са разпределени обикновено ролите на мъжа и жената в сексуалната (и социалната) динамика? Без да обиждаме никой, ще припомним, че мъжът активно предизвиква и организира логистично извършването на сексуални действия. Със своя „инструмент“ той прониква и упражнява въздействие върху жената, която има селектираща, но и най-вече приемаща, понасяща функция. Казано по-просто, когато тя разтваря краката си, тя ти гласува доверие и сдава своята власт – отдава ти се. В известна степен бихме могли да наречем това подчинение.

В хармония с това принципно се формират и взаимоотношенията между двамата, където той има (предимно, не изцяло) активна, водеща, доминираща роля, а тя поема пасивна, обгрижваща и следваща задача.

Къде бъркаме като мъже?

Когато жената във връзката отказва секс по неназовани причини, тя на практика придърпва към себе си контрола и не е склонна да понася, не е склонна да се подчини – в психологически смисъл. Отдръпва абсолютното доверие, необходимо, за да се почини.

В този момент се разбалансира отношението на мъжката и женската енергия. Поемането на контрол, властта над ситуацията и взимането на решения безспорно се задвижват от мъжка енергия. Както вече описахме подробно, женската енергия се характеризира с повече пасивност и адаптивност към обстоятелствата.

Нейното отдръпване и отказът от секс са реакция на поведения от страна на мъжа или липса на такива, които тя тълкува като немъжествени, „муньовски“. Реакцията и е продиктувана от неговата нерешителност, пасивност и липса на контрол – все демонстрации на мотивирани от женствена енергия постъпки. Женската енергия по условие не възбужда жените, затова тя губи атракшън, когато действаш като мишок.

Имаме ли изпълнимо решение?

Ако я оставиш да командва парада във връзката ви, тя няма да изпитва удоволствие от това да спи с теб. Докато не си дава сметка за истинската причина. Ако тя не вижда в теб фигура, заслужила нейното доверие и следователно „подчинение“, скоро сексът спира. Ако тя не изпитва респект и не е възхитена от теб по някакъв начин, тя няма как да изпитва сексуално привличане и нещата в леглото започват да буксуват.

Да се подчини на силен, действен и решителен мъж, е необходимост за жената и ако тя не получава такава възможност във връзката си, вероятно ще я потърси извън нея. Ще разбереш, че си оплел конците, ако по-често ти противоречи, упреква и при всяка възможност ти набива обръчите. По тези заобиколни пътища трябва да достигнеш до заключението, че не правиш достатъчно като мъж.

Как се държиш като мъж, води до отражение в нейното поведение, затова в тази статия няма да виним емоционалната натура жените за нашето си сляпо петно. Ако твоята партньорка те обвинява в нещо, то бъди сигурен, че пропуск от твоя страна действително има, макар и не задължително на мястото и поради причините, които тя изтъква. Няма особен смисъл да спориш с нея, защото разговорът няма да бъде продуктивен и рационален. Просто разгледай отношенията ви като цяло и прецени в коя област не оперираш с мъжка енергия.

Less talk, more action

Мъжката енергия не е тази на разговора, а тази на действието. Ако си губиш времето пред телевизора, вместо например да работиш по личен проект – ти си безполезен като мъж. Жената ще те пожелае по-силно, ако види, че проявяваш амбиция; ако трябва да се бори и моли за свободното ти време; ако те няма вкъщи, защото полагаш усилия в някаква област (за предпочитане продуктивна).  Просто работи, за да направиш живота си по-добър.

Ако запазваш спокойствие, когато тя се опитва да те провокира и въвлече в скандали, в нейните очи ти ще бъдеш по-привлекателен. Не се превръщайте в кресливи фусти, които със своите драми вдигат съседите от сън в 3 през нощта.

Трябва да придобиеш отново своята непоколебимост.  Заедно решавате да вечеряте навън – решаваш в кой ресторант да идете и въпросът приключва. Ти водиш, ти определяш, ти си казваш думата. Понякога от такива на пръв поглед малки подробности зависи дали тя ще гледа на теб като на желан, привлекателен мъж или ще се превърне в незадоволена чанта. Оказва се, първопричината за този феномен се крие по-дълбоко, отколкото предполагахме.

История с неочакван край

Запомни: на теб се полага отговорността да имате щастлива връзка. Не теб се полага отговорността жената до теб да те уважава и желае. Спомняш ли си как ти се наложи да я сваляш и се занимаваш, докато се гаджосвахте? Изненада – тази история продължава, макар и с други методи и подходи.

Нека се научим да балансираме женската и мъжката енергия във връзката. Тук няма абсолютни закономерности, но има необходимост редовно да обираш луфта и поддържаш тръпката и за двамата. Ако искаш да провериш къде точно се намират границите, предизвикай ситуация, в която ще се наложи тя да търси твоето внимание, предлагайки секс, само и само да бъде с теб! Очаквай креватни изпълнения от световно ниво.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Моята агресия

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

В студентските си години написах едно есе, което ми осигури кратко участие в предаване по Националното радио. Надявам се да провокира у вас мисли за проявяването на здрава, необходима и социално приемлива агресия, от което печелят всички ангажирани в ситуацията:

Агресията е признак на живот, също както и любовта. Агресията присъства, когато раста и се развивам. Тя е едно от основните човешки движения и привилегии. Макар и да е неотменна част от моето същество, я използвам и проявявам рядко по един осъзнат начин, тъй като в ежедневието думата „агресия“ има преобладаващо негативен оттенък. Социалната среда се противопоставя на агресията и това също е своего рода агресия.

Агресията е на първо място активност, която ме съхранява. Без изразходване на здрава агресия, тоест себеутвърждаваща активност и инициатива човек залинява и умира бавно и мъчително. Дори останалите човешки същества ненавиждат нейната противоположност – пасивността.

Агресията е част от мен, част, която обичам и която е важно да притежавам, защото тя ми е присъща така или иначе. Чрез нея аз помагам на себе си. Чрез нея аз също се унищожавам, ако не мога да я превърна в предимство, което държа в ръцете си.

Агресията е противоречива, защото приема много форми. Форми на добродетел, но и апокалиптични форми. С две думи, агресията ме занимава.

Мисля за агресията като за инструмент, с който искам да се науча да боравя. Да знам кога да прибягвам до нея. Да усещам кога имам дълбока потребност от нея. Да осъзная, че се нуждая от продуктивна агресия почти винаги, защото аз съм агресивен по природа, също както и ти.

Агресията е моят помощник докато си пиша домашното. Това е знак за моето желание и претенция да я познавам у хората. Да я познавам, когато наблюдавам – затова изчетох няколко студентски работи на същата тема. Няма обаче израз на агресия в наблюдението. Здрава агресия има само в действието. Стремежът, действието, опитът. За да вървя напред и да остана в мир със себе си, аз съм агресивен.

В дома за деца (от 0 до 4 години), където правих стаж, кипи от първородна агресия. Моника е агресивна, Юлиян е агресивен, Марио е агресивен, Билент е агресивен, Симон също. Симон обаче има проблем с агресията, защото той е автоагресивен. Ако беше възрастен, щяхме да го наречем мазохист. Възпитателките са агресивни, особено Здравкова. Изпълва ме с възхищение до какво съвършенство човек може да бъде господар на собствената си агресия, не мога да кажа нищо повече освен-

„Здрава агресия – само от Здравкова!“

Всички деца наедно с доброволците, детегледачките, медицинските сестри и психолозите я слушаме и се учим.

Веднъж, когато си тръгвах от VII отделение, чух как друга една възпитателка (забравил съм името и) крещи на някое тригодишно дете по време на обяд: „ТИ НЯМА ЛИ ДА СЕ НАУЧИШ НА РЕД?!!“. Защо тази фраза предизвиква безпокойство, макар не един от нас да я е чувал в детството си? Ами, защото това е гадна форма на агресия – викат и садизъм. Гаден, долен, безпомощен садизъм. Бернаскони би казал вторична агресия, производна, явно заучена форма на поведение. Перверзия. Първична, вторична, третична – здрава агресия, садизъм, мазохизъм.

Четейки дневниците на децата, които живеят в дома, аз отново и отново срещам едно изречение: „Иска да бъде лидер, участва във груповите занимания и иска да се налага.“ Възможно ли е половината в група от 15 деца да искат да се налагат и да бъдат лидери? Възможно е. Защото децата са малки и по-скоро се отдават на собствените си пориви да бъдат активни, отколкто на разни възрастни, които със своето непостоянство не успяват да ги убедят да им подражават.

В условията на депривация, тоест изолация и недостатъчно емоционално обгрижване, в които те живеят, физическата агресия е често срещан феномен. И да, Долард, съвесем отчетливо на агресията се дава ход при фрустрация. Фрустрация, когато Билент вземе играчка от Моника, той получава от нея шамар. Фрустрация, когато Юлиян не получава от персонала желаното внимание, той отива при най-близкостоящото дете и го цапва. Фрустрация, когато Симон иска да рисува по-дълго време от предвиденото и тази възможност му се отнеме, започва да си блъска главата в стената и да си скубе косата.

Агресията е сила, която притежава всеки от нас. Сила да бъдеш, която обаче трябва да бъде впрегната като кон, за да бъде направлявана, защото тя е тяга без спирачка. Като всички останали човешки потребности (потребност от агресия, постижения, автономия, противодействие, доминиране, секс… по Мъри), тя е продиктувана от емоции, от физиологични реакции, до които съзнанието няма достъп, над които няма контрол. Както е с всички останали човешки афекти. Човек се ражда с тази сила и е поставен пред предизвикателството да я обуздае. Пред него е само хоризонтът. Такава гледна точка поставя хората по-близо до животните отколкото до боговете и това отрежда на човек една справедлива позиция.

Едно време не е имало проблеми с агресията. Първите полу-хора са живели в родове или племена с ясна йерархия, която рядко е била оспорвана и поставяна под въпрос. Дори и в такива моменти обаче прякото упражняване на власт – физическата агресия (в случая срещу индивиди от същия биологичен вид) – е била възможност да се запазят установени порядки, на които е разчитало първобитното оцеляване (Бернаскони). Не така стоят нещата в съвременното общество. Превърнало в свой принцип за съществуване промяната, съвременното общество, особено нашето българско, е благоприятна почва за изследване на чисто биологично заложената характеристика на човека агресия от социално-психологическа гледна точка.

Живеем в несигурни времена, хората се стрелят по улицата, пенсионери изнемогват, други страдат поради лекарски грешки. Една всеобща несигурност и тревожност е резултата от това положение (следва сваляне на прага за агресивност). Тази непредвидимост нараства и с нея и вътрешното напрежение. В един момент увеличаването на налягането предизвиква отпушването на гняв и враждебност, които са в основата на социално отхвърляната агресия. Като бента, който в един момент е неспособен да задържи количеството вода, която го подпира и рухва.

След контракцията (задържаната физиологична възбуда изморява на първо място тялото) имам нужда от отпускане. Това е принципът, който разрешава на човек да живее в хармония със себе си по отношение на собствената му агресия. Фройд и Лоренц са били прави. Както и всички останали загатнали връзка между нивотото на физиологична възбуда и агресивната реакция. За Петер Марлер агресията е вродена реакция на смущаващи стимули от околната среда. Дразнещи стимули като предизвикателната и отклоняващата се от нормата външност (походка, окраска) на съперник например, заплаха или нападение също могат да предизвикат агресивно поведение.

Миналия ден бях свидетел на интересна случка. В автобус 305, който пътуваше към Централна гара, имаше проверка за билети. Двама контрольори на средна възраст се скараха с пътник, който обяви, че явно не е натиснал перфоратора правилно и затова билетът му е непродупчен. Той отказа да плати глоба или каквото и да било и продължаваше да спори с тях. От дума на дума тримата започнаха да си викат, а после да се бутат и за малко да стане меле, тъй като се намесиха и други хора. Агресията в градския транспорт е в чист вид. Агресия от страна на контрольорите, защото някой не признава длъжността им и работата им. От страна на пътника, понеже е ощетен и в последствие нападнат. Ще спомена още, че по време на разгорещания спор нередовният пътник беше пратен на няколко пъти да си „ходи в Перник“, което се явява причисляването му към чужда група и своебразно засилване и оправдание на собствените агресивни дейстия чрез разграничаване и отчуждаване.

Агресията между различните групи също работи на основата на определени механизми. Oписани са четири основни признака: противопоставяне на представата за собствената личност и за „чуждия“; създаване на стереотип за представата за „чуждото“ (непознатото) с отрицателна оценъчна тенденция; фиксиране на представата за „чуждия“ върху външни отличителни белези, напр. език (тук диалект), цвят на кожата; актуализиране на омразата към чужденци при несигурност или ситуация на конкуренция. В този случай се говори за ксенофобия (в старогръцкия език тази дума въобще не съществува за разлика от „филоксения“ – гостоприемство. Значението на думата се установява едва във връзка с дискусията за чужденците във Федерална Република Германия и печели внимание в следствие на отнасянето и към това социално явление). Съществена причина за увеличаващото се отчуждение е следствие от приспособяването на човек към изискванията и суетата на модерния пазар и консуматорското общество, предоставящи трудности при изграждането на индивидуалната идентичност.

В природата съществува и друг интересен феномен, при който при животни със изразена социална структура уединяването на някое животно може да предизвика агресивни действия към него, макар и да не води директно до агресия. В социален контекст – също както и при хората – единакът се счита за зъл дори когато не прави зло никому. Известно е, че при определени условия отказването на общуване може да бъде много по-нараняващо, отколкото агресивно поведение в обичайния смисъл. От тук могат да бъдат изведени и феномени на човешкото взаимодействие в групи. Когато баби гледат внучетата си, избират други хора, живеещи сами и които не познават, за да плашат децата. С агресията принципно е тясно свързана проекцията на неприемливи враждебни импулси. Същото символизира и старият еврейски обичай “козел опущение”, при който веднъж годишно всичките грехове на общността биват прехвърлени на един козел по време на ритуал за жертвоприношение. Животното бива прогонено и така всички се пречистват. В малки групи при висока тревожност се наблюдва концентрация на агресивни действия срещу аутсайдера в групата, на който се прехвърля вината за неблагополучие. Отклоняващо се поведение или физически недъзи са били повод при някои примитивни народи новородените да бъдат убивани, което е имало смисъл на селекция и се е използвало при ограничени ресурси за живот.

От опити с животни с психоактивни вещества и електрическо стимулиране на отделни части на мозъка (хипоталамуса) е известно, че агресивните импулси мога да бъдат потискани и възбуждани. При психично и невроболни агресията се превръща в неконтролируема и най-вече необяснима дейност за субекта и околните.

„Деструктивната агресия може да се причинява от биохимичен дисбаланс в мозъка“. Тъй като стажът ми в дома за деца приключи и разучавам различни други възможности, се замислих над работа с психично болни хора. Една такава възможност е Психодиспансерът на „Екзарх Йосиф“. Говорих с директора, който ми предложи да стажувам в спешното отделение, като не пропусна да отбележи, че става дума за хора, които се класифицират „опасни за себе си и за околните“. Най-голямото ми колебание да започна стаж там е свързано с евентуалната агресията, насочена към мен. Страх ме е от това.

Съвременността казва, че нямаме нужда от насилие, за да оцеляваме. Способност, която ни е останала от стари времена, когато сме ловували дивеч, за да преживеем. Това е така, сега имаме инструменти, с които си служим. Ударението се поставя на нежеланата агресия, която хората искат да премахнат, защото насилието и престъпността (срещу човечеството) далече не са лицеприятни събития. Това желание обаче е абсурдно. Плод на защитни механизми и неспособност да се откъснем от гледната точка на годината, в която живеем. Човек отдавна се е отделил от социалната структура на животните и дори човекоподобните. Той е владетел на света и ежедневно предизвиква съдбата си. На него всичко му е „позволено“.

Лоренц е забелязал, че животните, които разполагат с опасни зъби, нокти или други пособия да убиват, са развили ествествено ограничение да не унищожават индивиди от собствения си вид. При вълците това се случва в момента, когато едното животно е на път да прегризе гърлото на другото. Тогава победеният дава открита възможност гръкляна му да бъде разкъсан, като обръща главата си настрани. Това мигновено сковава победителят и известно време двете животни стоят неподвижно, докато накрая се разделят без повече да си нанасят вреда. Това, разбира се, е валидно на първо място за животните, но по себе си и от този пример съдя за това, че евентуална съпротива може да води до увеличаване на агресивната реакция. В Библията е казано, че ако получиш плестник по едната буза, положи и другата, което може да се свърже директно с гореказаното за фактора на съпротивата. Гледал съм много филми, където въпреки всичкия си гняв и ярост главният герой не може да убие врага си, защото той е обезоръжен и безпомощен.

В социалната психология широко приемане намира постулатът на Барон заедно с неговите три необходими елемента: агресията е всяка форма на (1) поведение, насочено към (2) целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение. Това определение не дава отражение на богатството на човешките взаимоотношения и разглежда агресията от позицията на този, който я понася, независимо от това дали в отделния случай става дума за легитимен акт или не. Подобни определения попаднали вън от научен контекст, както и това, че агресията имала за цел да понижи ценността на обекта или партньора, та чак до неговото унищожение, стигматизират агресията и най-вече нейното изразяване. Карат ме да я потискам. Да потискам начини на поведение, които съм заучил от „големите“, когато съм бил дете. Сравнението на силата на вътрешния импулс на човек да бъде агресивен с този на друг човек е немислимо, то е безмислено и празно. Важно е само как той се проявява. Възприемането на агресивни модели на поведение с цел адаптиране към средата корелира с възприятието ми за агресивност (враждебност) в действията на околните спрямо мен в последствие. Според Бандура агресивното поведение се заучава на принципа на имитацията (наблюдаваната агресия води до повишаване на агресията и намалява задръжките на хората да извършват агресивни актове) и потискане (в зависимост от последствията за наблюдавания субект на поведение). Изкопирвайки реакцията на възбуда и агресия при фрустрация в семейството и заучавайки това поведение, аз се сблъсквам със стена, когато при постъпване в училище, агресивните ми действия биват жестоко наказвани (в „За агресията“ на Конрад Лоренц има описан подобен случай за американското общество), от части чрез насилствени актове. Затова и един от основните изводи на Бърковиц по повод критиката към теориите за фрустрацията е, че ролята на „фрустрацията е да подготви индивида към агресивно поведение. Фрустрацията сама по себе си може да не е достатъчна: за да причини агресия, трябва да има пусков механизъм – насока от средата, която да задейства агресията или сочи, че агресията е допустима“. В тези изследвания Бърковиц изнервя студенти по различен начин, за да провери хипотезата си.

Съседите ми в общежитието ми разказаха за играта “Храненка”, която те измислили и за която са единодушни, че се отразява благоприятно на взаимоотношения между тях тримата. Играта се състои в използване на обръщения към останалите съквартиранти, които имат явен унизителен, обиден или по други начин нараняващ (садистичен) характер, като е забранено участниците да се сърдят един на друг. В играта има състезателен елемент, тоест най-добре се справя този, който измисля най-оригиналните, най-цветущите епитети или етикети. Разказаха ми, че практикуването на тази дейност им позвлявало в последствие да се чувстват спокойни, отпуснати и им помагало да заспят по-лесно, отколкото ако не са играли. Тази “Храненка” представлява механизъм за периодично разреждане на натрупващата се агресия и макар много млади хора да се разтоварват по този начин, моите съседи имат ясно съзнание за изкуственото възникване на метода за по-приятно заспиване чрез словесни нападки.

В различните култури има различни разбирания за агресията и интерпретирането на поведението като агресивно. Поведението на малки деца в Япония например много по-рядко е обяснявано като агресивно, което води и до неагресивна реакция на майката спрямо него, отколкото това е присъщо на европейската култура. Затова думата агресия показва само феноменологичната страна на поведението, а конкретните обществени условия остават несъобразени.

Опитът да се отрече агресията ми напомня за опита да се потули сексуалността. Цивилизован и обречен. За премахването на агресията има различни методи – очевидно е, че здравият разум не е достатъчен: наказания, показване на агресивен модел, който свършва зле, и поощряване на други модели на поведение са най-ефективните. Децата (а и не само те) често са агресивни, за да привлекат вниманието на възрастните. Те експериметират с насилието като възможност за влияние на средата или просто го копират от възрастните, както доказват Бандура и Уолтърс.

В дома за медико-социални грижи имах проблем с Юлиян (възраст 2:6), който беше преместен в група за по-големи и в първите седмици на адаптиране към новата среда използваше непровокирано физическо насилие към останалите, като в този момент винаги гледаше към мен. Юлиян приемаше угрижения ми поглед към него с доволство и усмивка и очевидно се забавляваше, когато повишавах тон, за да му обясня, че поведението му не ми допада. После прочетох за игнорирането на агресивното поведение при деца с цел стимулиране и подкрепление на алтернативно поведение (по Браун и Елиът). Така че започнах да го игнорирам, обръщах главата си, когато дете нададе болезнен вик, но не се правех на строг или разтревожен, когато видех, че Юлиян е ударил някого и очаква внимание, и не влизах в контакт с него. Постепенно той изостави това поведение и когато имаше нужда от нещо, идваше директно при мен, което аз считам за най-здравия израз на потребност от повече внимание. Игнорирането на агресивни поведение е най-добре да се комбинира с развиване на емпатия и сътрудничество.

Методът за показване на агресивен модел, който свършва зле, на пръв поглед считам за объркващ и трудно приложим. При втори прочит звучи мъдро да успяваш да се учиш от грешките на останалите, но личният опит според мен трудно може да бъде земенен от чужд. Разработването на такъв модел крие в себе си много потенциал.

Наказанието като опит за намаляване на агресията е ефективен метод, стига да бъде използван внимателно и с мяра (в това число включвам и физическо наказание, защото то носи ясно послание). Наказанието върши работа доколкото при него лицата, от които се изизква да не са агресивни, трябва да бъдат под постоянно наблюдение, защото наказанията рядко водят до интернализиране на външната повеля. Както казва едни мой колега на въпроса дали е разрешено пушенето по време на караул в казармата:

“Всичко може, само да не те хванат!”

Според хипотезата за катарзиса на Аристотел е полезно да се действа агресивно, дори ако никой не е нараняван или нападан. Това твърдение е подкрепяно и от Фройд и Лоренц, според които агресивните импулси могат да бъдат прехвърлени върху нечовешки обекти – например с практикуване на лов, разтоварване чрез спорт, но също така и други опасни начинания като полярни експедиции и изследване на космоса, приключения – сублимирани или канализирани в социално приемливи дейности. Когато тези импулси не намерят приемлив отдушник, те срещат своя пряк израз в агресивното поведение. Следователно, когато човек няма възможност да се прояви по агресивен начин, агресивната му енергия се натрупва и накрая ще избликне или под формата на крайно насилие, или в психично заболяване. При животните, ако не бъде намерена цел за утоляване на агресивния нагон, агресията може да бъде изпразнена, излята на “празен ход”. Действително има социални практики, които засилват склонността към нежелано насилие и това например са някои спортове като бокс, борба итн. Други такива като плуването са привлекателен отдушник на агресивните подтици по един социално похвален начин.

По нашите географски ширини и по-специално част от българския манталитет е освобождаването на физиологична възбуда и агресия с помощта на силен алкохол при възрастните и с помощта на други психоактивни вещества при по-младите. Често консумацията на алкохол е последвана от плюене по политиците, семейни скандали и насилие, сбивания дори между близки приятели по отдаван отминал повод, междуетнически конфликти, използване на огнестрелно оръжие (както правят някои полицаи в нетрезво състояние) и всякакви други престъпления. Получили този пример, младите често не получават адаптивен модел за изразяване на агресията, показват привидно послушание пред родителите и злоупотребяват с други по-модерни наркотици. Употребата на екстази (MDMA) например в съчетание с динамична музика има очевидно благоприятстващо разреждането на агресията и освобождаване на енергия действие. Един от признаците за употреба на това вещество е стискането и показването на зъбите, дъвкането на празно (тогава най-често бива сдъвкан езика) и други действия, които непосредствено се насочват към удовлетворяването на “примитивните” импулси. Хората, които употребяват екстази, наричат себе си “животни” заради описаното по-горе поведение.

Децата и юношите днес, а и все повече възрастни използват фантазен вид изразяване на своята агресия, именно играейки “его-шуутъри”. Его-шуутъри са компютърни игри, където потребителите играят един срещу друг електронен вариант на “стражари и апаши” (героите в играта разполагат с голямо разнообразие от оръжия и способи да убият противника). В много страни тези игри са оценени като прекалено брутални заради многото кръв и човешки вътрешности, които са на показ при убийството на някои от героите, и са преработени. Тук жестокото убийство е цел и се осъществява по изключително реалистичен начин в един фантазен недействителен свят. В ежедневието това би било немислимо (освен при истински военни действия. Его-шуутърите са част от обучението на войници и имат признат обучаващ ефект). Неоспоримо е обаче, че тези игри доставят удоволствие на голяма част от хората, които харесват компютърни игри. Его-шуутърите се споменават често по повод на случаи, при които ученици имащи достъп до оръжие стрелят по съучениците си и убиват съвсем целенасочено много от тях в пристъп на амок. Много хора искат тяхната забрана с аргумента, че тъй като те са изключително реалистични, някои от техните потребители могат да се объркат при разпознаването на действителния свят и да прибегнат до такава ужасяваща форма на насилие над околните (още повече ако са деца). Тезата на Бърковиц за това, че наличието на оръжие само по себе си е идея за неговото използване при разрешаване на ситуацията, намира онагледяване в този пример. Формата на фантазно изживяване на агресията е характерна и за много обикновени некомпютърни игри.

Агресията е много интересна тема и по нея има изписана много литература. Съзнателно се ограничих до теории, които ми се струва уместно да разгледам от моята гледна точка. Избрах тази тема, тъй като съм силно ангажиран със собственото си агресивно поведение и имах нужда да намеря по-полезен модел за изразяването и. Това е и основната причина да цитирам собствен опит и да не препращам към чужди наблюдения и изследвания. Писмената форма на задачата и възможността да избера въпрос допринесе изключително за това да вникна по-добре в темата, за което благодаря.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Книга: The Rational Male

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Ще започна представянето на полезни за съвременния мъж книги с The Rational Male от американския автор Rollo Tomassi.

Отдавна не бях чел толкова съдържателна книга, била в състояние да ме сграбчи за гърлото като напрегнат трилър. В основата си авторът разяснява на какво социално програмиране и манипулации е подложен днес всеки мъж в обществото на Западния свят. Аргументацията му засяга най-вече сферата на взаимоотношенията (романтични и професионални) и груповата динамика между мъжа и жената.

Широката аудитория безспорно ще определи мислите на Rollo Tomassi като спекулативни и вредни за разбирането на отношенията между половете, но в крайната сметка това винаги му е била работата на мейнстрийма. Книгата гарантира множество просветляващи моменти, в случай че човек не смята дълготрайните си сексуални взаимоотношения за удовлетворяващи.

Прочитът на този шедьовър в бранша ще ти спести не една и две горчиви изненади в твоята връзка или брак. Особено, ако често си объркан от поведението на партньорката ти и принципно нямаш идея „какво искат жените“. Препоръчвам Rollo Tomassi заради практичния подход и логическите му илюстрации и заключения.

Изпрати ми кратко съобщение през формата в менюто „Контакт“ и ще ти върна имейл с PDF на книгата съвсем безплатно и необвързващо.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Бягай надалеч от нея!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес имам желание да обърнем внимание на няколко поведения във връзката, от които веднага трябва да ти светват червените лампички и е добре да започнеш да мислиш за еxit strategy. В подобни ситуации е трудно да последваме желанието си да прекратим връзката например заради изключителната сексуална привлекателност на партньора. Или както с право казват братята руснаци: Crazy in bed – crazy in the head!

1. Имаш чувството, че те контролират.

Не можеш да си позволиш да ти налагат micromanagement. Ако излиза така, че всяко твое действие първо трябва да мине одобрение, замирисва на психиатрия. В една връзка никой не бива да се чувства проверяван или контролиран. Много мъже също могат да поработят над себе си в това отношение.

2. Внезапно започва да ти мълчи. 

Това е садистично поведение, което цели да те постави в такъв дискомфорт, че ти да потърсиш път към разрешаване на въпроса, извинение, сдобряване итн. Обикновено прибягва до него, когато нещо не стане на нейната. На практика тя оттегля вниманието си напълно все едно си умрял.

3. Никога не търси сдобряване (чрез взаимни отстъпки).

Винаги ще има проблеми и конфликти в една връзка. Ако тя никога не прави постъпки за помирение и решения, които и двамата можете да приемете, говорим за наченки на емоционално насилие и принуда.

4. Оплаква се, че не я разбираш, но не може и не иска да обясни (как се чувства), защото ти това сам трябвало да го знаеш.

Това ми е любимото. В този капан винаги ти си кривия и си се издънил. На практика нямаш полезен ход. Тя обаче има повод да се ядоса по всяко време на денонощието, защото не казва къде си сбъркал и какво я разстройва. Ама наистина ли не знаеше, че едно от задълженията ти вкъщи е да четеш мислите и? При здравите взаимоотношения хората се чувстват свободни да изразяват и обясняват чувствата си – какво ги разстройва, от какво ги е страх, какво ги прави щастливи итн.

5. Карате се нонстоп.

Спорове и разминавания могат да се очакват от време на време. Когато нещата станат хронични, просто не можем да считаме повече, че връзката е здрава и благотворна. Продължи да четеш, нещата стават нереални.

6. Правене от мухата слон.

Например ти прави скандал, защото си я игнорирал, докато за десет секунди си поствал снимка в социалните мрежи. Това е като да ти обясни, че е центъра на Вселената, всичко се върти около нея и нищо друго не бива да заема времето ти. Нарцистично и ирационално. И двете не са за хвалба. Щастливият човек не се държи така, по-скоро някой, който таи гняв и създава хаос около себе си, за да има повод да освободи този яд.

7. Чувстваш се като на тръни.

Ако внимаваш за всяка дума, която и пишеш или изричаш срещу нея, защото се страхуваш, че грешка в изказа или тона ти може да разстрои приятелката ти, Congratulations! – ти си част от токсични взаимоотношения.

8. Тя не харесва как и говориш.

С подобен коментар тя просто казва, че не и играеш по свирката. Например, че прави нещо и очаква реакция от теб, а ти оставаш спокоен и разумен. Тя иска да те провокира и извади от релси емоционално, а ти запазваш хладнокръвие. При положение че полагаш усилия да разбереш другия и да запазиш връзката, такова поведение трябва да ти задейства всички възможни аларми.

9. Не ти дава това, което изисква от теб.

Иска малко по малко да те дресира да и даваш 100%, на което тя да отвръща с 0%. Схемата е да изпада в истерия всеки път, когато искаш или очакваш нещо от нея.

10. Липса на емпатия.

Представи си, че споделяш на жената до теб своя уязвимост или слабост, а тя те съди и вини за това – просто зарежи тая работа.

11. Никога не пада по гръб и никога не се извинява.

Няма човек на Земята, който е съвършен и никога не му са налага да каже „Извинявай“. Не приемай тази позиция вместо нея, постоянно да се извиняваш и да търсиш помирение. Брутална тактика на нарцистичната личност е да обърне ролите и да го раздава жертва, когато и насочиш вниманието върху нещо некоректно или несъобразително, което тя прави.

12. Спираш да и казваш, че се чувстваш пренебрегнат или отхвърлен от нея.

Ако усетиш, че понижаваш стандарта си, за да избегнеш нейните избухвания или обвинения, вече се намираш под нейния контрол. Така започваш да губиш идея кой всъщност си. Като да влезеш в морето на Слънчака, да се отпуснеш във водата и като мине малко време, да забележиш, че си се отдалечил на километър от брега. Очакванията да се отнасят към теб дружелюбно и уважително са съвсем нормални. Не се отказвай от тях!

13. Обвинява те, че само правиш проблема по-голям.

Изразяваш желание трезво да обсъдите и разрешите някакви различия или разминавания. Нейната тактика е да обвини теб за начина, по който тя подхожда към проблемите в ежедневието. В психологията наричаме това проекция, ако конкретният механизъм те интригува.

14. Не те пита за работата или роднините ти.

Не си въобразявай, че това е някаква форма на тактичност или стеснителност. Вероятно действително не и пука, което не дава добра перспектива за връзката ви.

15. Подтиква те да я напуснеш, а после отново те придърпва. 

Това е цяла схема. Мацката ти казва да я напуснеш, щом не харесваш настроенията и. И ти го правиш. Само че тогава тя решава, че и липсваш и трябва да се върнеш. Не е изключено да прибегне до заплахи от самоубийство или повдигане на обвинения в престъпление. Всъщност става дума за импулс да бъдат тествани границите на това, което ще приемеш, и в крайна сметка за упражняване на контрол над теб. Нарцистичната личност изпитва божествено опиянение от чувството за власт при всяка една от стъпките на този цикъл.

Доста е гадно, когато приятелката ти е трепач и адски те привлича, но главата ти може да експлодира от нейните глупости. Физическото привличане е чиста биология, с която човек трудно може да се бори. Проблемът е в това, че жените не чувстват сексуално привличане към мъже, които се поддават на техните манипулации и шит-тестове. Те чувстват пренебрежение към тях.

Опитите да се работи над връзка с откачалка са оправдани, ако намираш самият процес и трупането на опит за ценни и интересни. Не бива да има илюзия, че в един момент нещата ще се обърнат и ще заживеете щастливо. Научи се да не правиш същите номера и да разпознаваш, когато те действат. Използвай изброените показатели за барометър на взаимоотношенията ви и поеми отговорност за тяхното качество с решителни действия. Дори това да означава евакуация.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!