Бий ма – обичам та!

Здравейте и благодаря, че се отбихте.

В идеализираната ни представа за отношенията истинската любов в наши дни включва пълно приемане на другия заедно с неговите/нейните добри, но и не толкова приятни страни. Щом ни настъпят по опашката, сме склонни да отхвърляме коментарите на партньора с призива „Просто ме обичай, каквато/какъвто съм!“

Изпитвайки любов и партньорство, ние обаче не бива да оставаме все същите, нито да очакваме да ни обичат безусловно с всички нешлифовани ръбчета на характера ни. Те могат да са приемани, толерирани и простени, но дали имаме право да изискваме от партньора ни да ги харесва?

Едно от по-непопулярните разбирания за любовта е нежно и търпеливо да си помагаме в това да вадим на повърхността най-доброто един от друг. Взаимно да си помагаме по пътя към осъществяването на пълния си потенциал като личности. Вместо да поощряваме партньора да остане завинаги такъв, какъвто е.

Да се опитваш да помагаш на някой да израства, защото се надяваш да учите един от друг и заедно да се развивате като балансирани характери, не е предателство спрямо любовта. По-скоро това е доказателство за дълбочината на взаимоотношенията и ангажимента в тях. То надгражда и облекчава ежедневната комуникация.

Романтичните очаквания ни карат да посрещаме с подозрение опитите за поемане по пътя на емоционалното преквалифициране в двойката. И аргументите за необходимост от тематизиране на недостатъците, могат да бъдат отхвърлени от партньора като недоброжелателни. Много вероятно е съпротивата, която срещнат, да ги дамгоса като доминантност и набутване на вина. Да разкриеш на другия сляпото му петно в отношенията предизвиква реакция на сарказъм и отпор, защото се възприема като нападение.

Последователното обсъждане на неприятни за другия поведения, навици или нагласи е и болезнено признание, че във връзката не всичко е перфектно, а това убива илюзията за безусловна и абсолютна любов (родени един за друг, така било писано). Такава пълна любов е например майчината и по нея ние изграждаме пътеводния си идеал в живота. От там концепцията, че някой, който ни обича, би искал да се променяме, растем и усъвършенстваме, илиза малко обидна.

В действителност, майката също се надява детето да не спира да расте и учи, докато се превърне в пълноценен възрастен. Когато някой друг любящ възрастен да поеме грижата за осъществяването на пълния му потенциал като човек. По отношение на себе си, по отношение на партньора си и спрямо всички останали.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Публикувано от

Коуч Тео

Мисията ми е да помогна на българските мъже да развиват социални умения, здравословни взаимоотношения и утвърждават своето мъжество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s