Защо тя все се дърпа

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Понякога ние мъжете се задвижваме и сме отворени към другия пол и си мислим, че сме свършили духовната работа, която ни позволява да сме автентични, свободни, обичащи. Седяли сме с часове в медитация, гънали сме се на йога постелката, киснали сме в полето на семейните констелации, имаме зад гърба си какви ли не церемонии и терапии.

Не щеш ли, се оказва, че в реални условия, в ежедневието например, привлекателните жени на улицата, в магазина или в парка не са станали изведнъж по-предразположени към нас и не изгарят от страст да ни дадат номера си. Отказват ни да излязат с нас или отменят срещи. Дори няма да споменавам за нещо повече.

Защо ли е така, се питам аз. Може би и други мъже, за които пътешествието по духовния път е напреднало, срещат тези предизвикателства. Надявам се в този кратък текст заедно да достигнем до повече отговори.

Любовта, ах, любовта! Духовните хора как обичат любовта! Любовта е прекрасна. Да видим от какво се състои съвършената любов. За мен лично в нея има сексуално/външно привличане, дълбока обич и харесване. Когато всички те са налични, любовта към другия е разтапяща и зряла.

Сексуалното привличане е въпрос на поведение – дали жената с външния си вид, движенията, маниера си и гласа си те възбужда. Дълбоката обич е въпрос на емоции, дали между вас има интимност (или потенциал за такава). За дълбока обич към партньорката си мъжът първо се е свързал със собственото си чувство за уязвимост и изпитва любов към себе си, носи я в собствените си гърди. От там идва енергията на доверие и безусловно приемане на другия. И последно, харесването. Харесването е (мисловен) въпрос на осъзната симпатия и съвместимост, например при съжителство.

Какво прави един духовен мъж, когато срещне красива жена? Той може да изкаже пред нея своето привличане (че то е очевидно!). Той умее да даде приемане, да предаде без думи, че приема себе си, че обича себе си и че има способност да развие дълбоко чувство на обич и свързване към жената. И отново накрая, със своята вселенска благост и спокойствие той не се свени да покаже, че я харесва, някак имплицитно предполага, че двамата имат взаимна съвместимост.

В реалността предположението, че двамата са съвместими, е грешно в голяма част от случаите. Харесването често той изразява с нищо неподозиращо любопитство към ежедневните и банални неща от живота и. За жената това е твърде много и звучи неоправдано и незаслужено. Винаги вежливото отношение (като от нейните приятелки) не е естествено, то е подправено и потенциално манипулативно (също в позитивен смисъл, подкрепящо). При непознати то не е минало проверката на реалността.

Най-вече изразът на сексуално привличане (недвусмислен комплимент например или дискретно докосване), но и демонстрацията на здраво самочувствие (нечувствителност на отхвърляне) е нужно да бъдат балансирани с умерено чувство на скептичност към жената. Може би тя не прави вкусна мусака без лук, може би тя не умее да плува, може би тя не разбира от психология, може би тя не познава добре България, може би тя прекалява с грима, може би, може би…

Ние мъжете, духовно „извисените“ мъже, нямаме извинение да се държим като найс-гайс. Нямаме извинение да не сме заземени в реалността. Съвместимостта между партньорите е щастлива случайност и ние можем да я търсим, но нека не е в сферата на фантазиите. Съвместимостта, харесването – те се разкриват с времето и са добра възможност да изправим жената пред предизвикателство – с или без чувство за хумор . Вместо да я виждаме като точно за нас. Защото може и да не е.

Да открием, да проверим, да сме малко скептични дали си пасваме и да го включим в разговора, е част от свалката. В началото фокусът е върху собствената ни отговорност като хора в този процес – за самите себе си. Да, да дадем възможност на любовта, но да не даваме възможност на някаква криво и нездравословно обвързване.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Мислиш ли въобще?

За много години, силни мъже! Благодаря, че се отбихте.

Имаш ли конкретна идея в главата, когато ти предстои да излезеш с привлекателно момиче? Или я питаш къде и се ходи, какво и се прави… А чудиш ли се как ще се запознаеш с жената от твоите фантазии, ако я срещнеш случайно.

В този кратък текст искам да подчертая разликата между това да не знаеш какво правиш, когато си на среща, и това да си уверен и спокоен, да умееш да се наслаждаваш на вълнуващи моменти в компанията на красива жена.

Няма как да си спестиш усилията, които се очакват от всеки мъж – да търсиш запознанство с нея, да поискаш данните и за контакт, после да се свържеш с нея, да я поканиш на среща итн. Също е важно да разговаряш с нея като мъж: да не си крайно мил, учтив и сервилен; да не се страхуваш от сексуални теми, да имаш куража да изразиш своето чувство за привличане към нея по ненатрапчив начин.

Нагласата, която променя отношенията ви, елиминира твоето притеснение и ти дава цялостна картина, е да си кажеш по нейн адрес „Дано ми хареса!“ Обратното е да се надяваш тя да те хареса. Разбираш колко вредна е втората нагласа, която често ние мъжете несъзнателно подхранваме.

Ако наистина гледаш на жените по този начин, това ще те направи по-уверен и „нормален“ в нейните очи. Защото ще си по-отпуснат и няма постоянно да се тревожиш, че може да я обидиш и тя да си тръгне. Заради липсата на тази тревога у теб жената предполага, че без особени усилия можеш да срещнеш друга като нея и че в миналото се е случвало именно това.

Би ли продължил да търсиш връзка или секс, ако разбереш, че тя има криминални прояви? А ако виждаш, че между вас има пропаст в уменията за общуване? Или в твоите очи тя просто е адски скучна.

Нужно е да имаш праг на търпимост и да можеш да се откажеш от жената, щом видиш, че ценностите ви са трудно съвместими. А не да прекараш допълнителни часове и дни с нея само за да получиш секс.

Здравословно е да си дотолкова наясно със себе си, че да можеш да се чувстваш добре дори тя да те отсвири. Основно, защото ти сам се харесваш и приемаш такъв, какъвто си.

Подобна нагласа ти позволява да видиш колко прекрасно бихте могли да си изкарате заедно. Да планираш и караш тия моменти и събития да се случват. Вместо да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен и затова да си налагаш ограничения. Удоволствието да си с жена започва с пълноценно общуване и минава през страхотен секс, удовлетворяващи трайни взаимоотношения, създаване на семейство, деца итн. Всяка отделна стъпка носи и на двамата нещо приятно, без те да трябва да извървят целия път заедно.

Потърси ме, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от живота.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Аз съм страшилище!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Защо не успяваш да спечелиш момичето на мечтите си, когато това за теб се е превърнало във фиксидея? Мозъкът ти работи на максимални обороти, опитвайки се да измисли стратегия как да станеш част от живота и и или поне да получиш достъп до спалнята и.  Загубил си съня си и отчаяно търсиш път към нейната симпатия. Нямаш ли обаче чувството, че въпреки твоите кански усилия целта не става по-достъпна, а напротив – отдалечава се? И оставаш капо.

Когато полагаш неимоверни усилия да си с нея, а тя е все така недостижима, накрая в теб се загнездва едно тягостно чувство на разочарование, изтощение и тъга. Много по-криво ти е, отколкото преди да се впуснеш в отчаян опит да я свалиш. Това незавидно състояние настъпва, защото действията ни са продиктувани от страха, нашата болезнена самота и неспособността сами да се грижим за потребностите си като мъже.

Страхът в този случай е изражение на чувството за непълноценност. Страхът е там, където непременно искаме да имаме нещо, непременно искаме да сме с някоя иначе прекрасна жена. Ала изхождайки от трайното състояние на страх и оскъдица вътре в нас, ние отблъскваме любовта. Защото любовта и страхът са полярности, които не могат да съществуват заедно.

Чувството за несигурност, колебанието в собствените способности и тревогата са емоции, които се опитват да ни подскажат, че не сме на правилния път към сърцето и. А той е да бъдем, вместо да планираме и изпълняваме сложни стратегии за завладяването на дадена жена. Да изоставим амбицията като средство при съблазняването. Съблазняването идва от подходящата вътрешна нагласа на спокойствие, щедрост и независимост. Да даваме без очакване тя да ни се отблагодари или изплати по някакъв начин.

Ще продължа да онагледявам противоположностите на страха и любовта, за да направим картината по-пълна. Страхът отнема спокойствието и радостта и ни пречи да се свързваме с околните. Той води до отдръпване и изолация вместо към открито изразяване. Страхът е постоянно напрягане, любовта е отпускане и наслада.

Стъпките, които можеш да предприемеш, за да се придвижиш към по-добра изходна точка, са да приемеш себе си за човека, който има нужда от любов и грижа. Спри нон-стоп да дълбаеш и кроиш планове как да я вкараш в леглото си. Вместо това си подсигури спокойствие и възможност за отпускане – медитирай, иди на йога, разходи се в планината. За да изразходиш нагнетената негативна енергия на страха. Жените обичат страхотната енергия! Тоталното обсебване от определена жена и страданието, свързано с това изживяване, не са знак за точна самооценка, не са признаци на уважение, обич и грижа към себе си. Как тогава можеш да ги предложиш на нея, ако не можеш първо да ги дадеш на себе си?

Нека главните ти усилия ти се концентрират в подсигуряването на собственото ти здраве, щастие и доволство. Едва тогава протегни ръка в желанието си да се свържеш с Нея.

Пиши на мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение в общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Да реве!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днешната тема е защо не бива да се опитваш да направиш щастлива приятелката си или която и да е жена… Човек и добре да живее, рано или късно в живота започва да излиза с мрачно и нещастно момиче, изпитвайки желание да я спаси и освободи от обзелата я тъга. Много мъже полагат неимоверни усилия, влагат години време и харчат безумни средства в желанието си да ощастливят клетата мома. Припомни си за секунда колко енергия си хвърлил на вятъра в тази неравна борба…

Но нека помислим в следващите тягостни минути възможно ли да превърнеш потъналата в меланхолия жена в щастлив и жизнерадостен човек. Не е, друже! Защото нейната потиснатост идва отвътре, от самата нея. Затова е и нейна отговорност да намери или казано иначе да постигне щастие.

Добре, де – не е ли все пак смислено да помислиш какви са нейните нужди и какво ще и донесе радост, с какъв подарък да я изненадаш, на какво романтично пътешествие да я заведеш? Милите жестовете, разбира се, ще разведрят твоята изгора, но в последствие тя вероятно отново ще намери път към удобната за нея потиснатост и изолация. Изводът за нас, мъжете, е, че външните фактори имат пренебрежимо слаб ефект върху нейното състояние.

Разбери, че личното щастие е отговорност на всеки един от нас. До голяма степен то е въпрос на избор; избор поне да се опитваме, да работим сами върху удовлетворяването на потребностите си. Ако тя не избере оптимизма и не започне да работи върху емоционалните си въпроси, ако при нужда не потърси специалист, твоите жестове и жертви няма да сработят, бро.

Най-доброто, което можеш да направиш в ситуацията, е щадящо да и припомниш, че нейното щастие си е нейна отговорност и че само тя може да предприеме действия, за да се отърве от мизерията в душата си. Проблемът тук е и, че негативните емоционални състояния често предизвикват зависимост у техния преносител и в крайна сметка несъзнавано намират начин регулярно да се изявяват. С по-цинични думи: Някои хора обичат да са си нещастни.

В стремежа си да имаш добра връзка ти можеш да следиш вашите общи цели и начинания и да допринасяш значително за тяхното развитие. Ти можеш да си готин и любящ, да споделяш радостта и удовлетворението с жената до себе си; можеш да я съблазняваш отново и отново; можеш никога да не я приемаш за даденост. Но да носиш отговорност за чуждото щастие е глупаво и в дългосрочен план само ще те изпълни с емоционална чума. А при нея „смъртността“ е бая висока.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, върху която искаш да работиш и която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Майката на флирта!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще обърнем внимание на три важни принципа за оптимална комуникация с жените и по-специално как да флиртуваме като шампиони. Идеята ми е да задълбаем малко повече от стандартните съвети, които ще прочетеш в мъжките лайфстайл-списания. Започваме:

1 . Как да флиртуваш наистина добре?

Но нека започнем с това какво е кофти флирт. Лош пример за флирт са стандартните подмятания „много си карсива“ или „много добре изглеждаш“, казани с несигурен глас и намерения. Гадна тук преди всичко е неувереността (когато я има), съчетана с очакване да разбереш от отговора дали и тя те харесва. Тази липса на мъжественост тотално убива тръпката за жената.

Друг аспект на един такъв иначе нормален комплимент е следното разминаване: Съблазняването като цяло е даване и удовлетворяване на дадена потребност у жената без изискване на нещо в замяна. Тоест съблазняването е един вид безкористно даване на момент смях, радост, подкрепа, лидерство, безопасност, възбуда итн. – според нейните индивидуални нужди.

Разминаването изниква, когато с комплимента уж даваш на жената емоция, но всъщност манипулативно се опитваш да разбереш дали тя има симпатии към теб – тоест взимаш. Подобен опит за флирт е конфузен и неавтентичен, комплиментът трябва да бъде спонтанен и неизискващ, за да постигне своето предназначение.

Жените са изключително интуитивни и надушват фалша в такъв един подход. Усещат преструвката и това ги отблъсква. Затова прави искрени комплименти и дори не очаквай отговор, камо ли някаква позитивна реакция.

2. Събуди у нея емоция!

Научни изследвания на Антонио Домазио показват, че хора с определени нарушения в центъра на мозъка, обработващ емоциите, не са в състояние да взимат решения по същия начин като здравите индивиди. Затруднения при тях възникват дори при съвсем банални избори като например какво да вечеряме. Така е, защото емоционалният център на мозъка повлиява значително процеса по взимане на решения.

Грешката, която много мъже правят, е да пробват да убедят логически жената да ги хареса. Като например се хвалят и изтъкват свои постижения и натрупани богатства. Решението да излезе с теб обаче тя ще вземе, опирайки се на своето емоционално състояние, а не на фактите, които ти и предоставяш. За да предприеме действия и дойде на дейт с теб, тя ще трябва първо да изпитва нещо, а не да е калкулирала решението като математик.

3. Отново за автентичността.

За някои от нас разговорите с красива жена са доста стресиращи. Понякога имаш чувството, че сърцето ти ще изкочи от гърдите (аз със сигурност имам такива моменти). Затова и прибягваме до наизустени реплики, които да изрецитираме в подходящия момент. Това не е грешно и може да бъде от помощ на мъж с висока тревожност, който постепенно иска да се научи да бъде по-уверен в комуникацията си с жените.

Искам обаче да знаеш, че жените усещат, когато го правиш. Понякога не ги бърка, защото така или иначе вече те желаят, но липсата на автентичност може да ги отблъсне, ако е особено фрапираща. Затова, ман, е важно да имаш собствени мисли и чувства и да имаш куража да ги изразяваш.

Не казвай всеки път едни и същи реплики и не повтаряй нон-стоп един и същи комплимент! Ставаш пълен робот, а повечето жени по-скоро търсят човечен мъж, отколкото точно регулирана машина. Запознай се отблизо с принципа на автентичността, искреността и спонтанността и неговото влияние в общуването.

Ако си нервен, че говориш с привлекателна непозната, изрази пред нея, че се чувстваш нервен. Ако не ти идва нищо на ум и не знаеш какво да кажеш, можеш да споделиш точно това с нея – както и че непременно си искал да я поздравиш, за да размените няколко ободряващи думи.

Свържи се с мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Искаш ли да ти се лепят?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Как да впечатлиш жена, която харесваш? По-лесният начин всъщност е да докараш нещата до там, тя да изпита желание да впечатли теб, а не обратното. При този сценарии ти и позволяваш да те спечели, вместо да и сваляш звезди като някой разгонен абитуриент. Повечето момчета се пробват с последното, в следствие на което жената ги отхвърля или ги превръща в свое другарче. И никога не би си помислила да ги последва в спалнята.

В общи линии по-трудният начин е да се стараеш като луд и да опиташ да заслужиш нейната любов, като се държиш примерно и безупречно. Това, разбира се, те кара да се съмняваш дали отговаряш на нейните стандарти. Такива мъже обикновено показват своята симпатия по начин, който и дава да разбере, че вече и е отредено място в сърцето им. Много преди самата тя да изпита какъвто и да било интерес към него. Той също непременно ще се опита да покаже колко е „страхотен“, като изтъкне своите постижения и разкаже за обещаващите си бъдещи си планове. Проблемът е, че 98,63% от мъжете се държат по този предвидим и скучен начин.

Много от мъжете поставят избраницата си на пиедестал и тотално омаловажават себе си. Сякаш жената е някаква богиня и нейното присъствие е небесна привилегия. Пълен абсурд още преди да са я целунали или дори докоснали…

Правилният път въобще не е да искаш да я впечатлиш. Красивите жени се наслаждават на тръпката те да съблазнят и спечелят своя партньор, с който привидно или действително нямат шанс. Ако имаш способността да накараш жената да се чувства по този начин, ти определено вече си я впечатлил. С нея всеки срещнат иска да си пробва късмета, тя обаче много рядко среща мъж, който очаква това от нея. Така достигаме до въпроса как да го постигнеш.

Не приемай разговора ви толкова сериозно.

Всеки неопитен мъж се отнася с една красива жена по-добре, отколкото с останалите, като така се надява да спечели одобрението и. Разбирай, че си въобразява скоро да спи с нея. За нея това е скучно, предвидимо и досадно, защото постоянно и се случва. Всеки ден, всеки час някой и се слага и иска да я вкара в леглото си. Проблемът за нея е, че това поведение не е мъжко, а манипулативно. То е изпълнено със страх от директно изразяване на сексуалност чрез флирт и хумор. Неуверените момчета единствено искат да стоят до нея и да се къпят в женската и енергия, без да рискуват да бъдат отсвирени, ако кажат нещо сексуално и неуместно. Тази пасивност рядко води до задоволителни резултати.

Как тогава да избягаме от нея? Отговорът е прост – с ведър хумор. Представи си, че с девойката се засичате в понеделник и тя пита как си изкарал уикенда. Няма никакъв проблем да отговориш учтиво и по същество, след което да върнеш въпроса и така да проведете един нормален разговор. Ако обаче искаш да и дадеш уникалното чувство, че тя е тази, която би извадила късмет да се уреди с мъж като теб, отпусни се и не приемай този диалог крайно сериозно. Направи си майтап с нея и зарежи нуждата да и се харесаш. Така тя ще се зарадва на усещането, че не искаш от нея същото като всички други мъже. С такова поведение ти се свързваш със своята увереност и функционираш като мъж.

Търсения ефект можеш да постигнеш с отговор в стил „Хаха, щеше ти се да знаеш, нали…“ След като я цъкнеш с този коментар, разбира се можеш да споделиш какво си правил през почивните дни. Но можеш да оставиш това и за по-късно, за да засилиш сексуалното напрежение. Така ще я извадиш от рутината и тя ще се зачуди какво толкова пък си вършил, може би си бил с друга жена?! Мислите или по-скоро емоциите на жената работят именно по такава изумителна схема. Възползвай се, като не отговаряш на всяка нейна реплика 100% сериозно!

Ако тя настоява да разбере и се тръшка, грабни възможността и обясни, чеее хм… още не си решил дали е добра идея да и кажеш. Забавно е също да я обвиниш, че има прекалено развинтено въображение, че задава скучни въпроси или че е прочела тeзи реплики в списание Cosmopolitan. Накратко, от един обикновен въпрос, който тя ти отправя, успяваш да събудиш нейното любопитство, предизвикваш у нея вълнение, привличане към себе си, караш я да се съмнява дали не си бил с друга итн.

Мадамите рядко срещат мъж, който очаква от тях да му се доказват. Затова подобно поведение дълбоко ги впечатлява. Не бъди някакъв пропадняк – подари този уникален шанс на жените, които срещаш в ежедневието, и им гледай сеира.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Жените сте гадна твар

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Цитирам в заглавието язвителен коментар по моя публикация от огорчен анонимен потребител във фейсбук, защото смятам този въпрос за супер важен. Ще дам гледната си точка по този вид емоционални изказвания и свързаната с тях психология.

Първо, незряло е да се делим на „Ние, мъжете/Вие, жените“, както и обратния също мега-популярен вариант „Ние, жените/Вие, мъжете“. Не прави чест на възрастен така да говори. Такива обръщения са плод на лична неудовлетвореност и несигурност, поради което човек търси защита в общността и безочливо си присвоява правото да приказва от името на цялата група (всички мъже/всички жени/всички българи).

Второ, жените не са нито гадна твар, нито обикновено искат да ти навредят. Те просто следват своя вроден инстинкт да се защитават, да проверяват този ли си, за който се представяш или си мислиш, че си. Такава гневна нагласа имат мъже, които са били наранени, отхвърлени, зарязани или например са изживели изневяра. Разбираш, някакъв вид травма.

Ако тя те чуе да се пениш, ще знае, че имаш горчив опит с жените. Тоест други жени не са искали да са с теб. Знаем как казват на мъже, на които не им върви в любовта. Искаш ли да те смятат за такъв? Не си заслужава да носиш негативен заряд, защото един ден преди много години си чул баща ти или дядо ти да говорят така в кръчмата и си го запомнил.

Жените не са невинни ангелчета – това също е неоспорим факт – но зад всяко на пръв поглед необяснимо (нелогично) поведение стои някаква причина, някаква потребност, а понякога и мотив. Тя вероятно се опитва да се откъсне от връзка с неподходящ мъж, за да успее да намери успешен мъж, с който бъдещото и семейство и ще е обезпечено и в безопасност. Това означава, че неподходящият мъж в някои от случаите ще си ти, но в други пък ще си щастливецът в хода на твоя живот.

Твоята отговорност като мъж е да не и позволяваш да ти се качва на главата и да поддържаш привличането като си решителен, инициативен и добър лидер в отношенията. За да знаеш, че тя ще иска да угоди само на теб и че отношенията ще са стабилни.

Жените трудно откриват спокойствие, когато са сами, и в дългосрочен план не могат да са щастливи без мъж до себе си. Те копнеят за непоклатима скала, която ги защитава от прииждащите вълни на заливащите ги емоции. Можеш да си тази скала, ако се справяш с усмивка с нейните ежедневни драми.

Така че, когато следващия път някоя ти даде грешен номер, върже ти тенекия, зареже те, изневери ти или ти погоди друга мръсотия, си спомни, че тя не е гадна твар или лош човек. Тя просто не може или по-скоро не знае как да се оправи по друг начин освен този, който и диктува инстинктът.

За съжаление, сред нас не всички сме научени да се заявяваме и отстояваме открито, да казваме „Не“. Като физически по-слаби, в интимните отношения жените предпочитат да избегнат конфликт и разчитат на интуицията си, която явно е колеблива и често си мени мнението 😉

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Що се прайш на недостъпна?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Много мъже се чудят какво да правят, когато жената го играе недостъпна и изпраща противоречиви сигнали. За това нейно поведение има две основни причини. Първата е, за да си придаде повече значимост и да смяташ, че си постигнал по-голям успех, когато я покориш. А колкото повече усилия си положил и по-доволен си, толкова по-вероятно е да поискаш да запазите връзката си. И евентуално да се грижиш за нея.

Втората причина е, че когато тя отлага интимния контакт, това повишава неговата „цена“. Ако получавахме секс на момента, едва ли щяхме да сме готови да дадем нещо в замяна. Когато обаче сексът е трудно постижим, той „струва“ скъпо и изведнъж ние, мъжете, сме в състояние да предложим на жената грижи, защита и дори издръжка.

Дори равенството на половете да предполага друго, и в наши дни жени, които правят секс без особени скрупули, са обявявани за леки и евтини. Те представляват проблем най-вече за останалите жени, защото така да се каже подбиват цената на сексуалния контакт.

За нас много по-голям проблем е да определим дали тя се прави на недостъпна или просто не проявява интерес. Разликата се състои в това, че жена, която е само привидно недостъпна, изпитва притеснения да не се издъни и затова никога не казва директно, че не те харесва.

1. Момиче, което не те харесва, казва: „Няма да изляза с теб.“ Но момиче, което само се преструва, обикновено казва: „Може да не искам да изляза с теб 😉 “

2. Момиче, което не те харесва, казва: „Мерси, не проявявам интерес.“ Момиче, което само се преструва на недостъпно, по-често казва: „Кой е казал, че въобще си ми интересен.“

3. Момиче, което не те харесва, не отговаря на съобщенията ти. Момиче, което само се преструва на недостъпно, отговаря със закъснение.

4. Жена, която не те харесва, гледа встрани или „през“ теб. Жена, която се прави на недостъпна, гледа повече надолу в краката си.

5. Жена, която не те харесва, се обръща с гръб към теб, кръстосва ръце пред себе си и не се усмихва. Жена, която се прави на недостъпна, само леко се извърта встрани и няма проблем да се смее.

Какво да (не) правиш, когато тя само си играе с теб

Не се престаравай! Не се извинявай! Не пробвай да се измъкнеш със сарказъм!

1. Спомени, че от 30 минути тя се прави на недостъпна, което ти смяташ за малко инфантилно.

2. Кажи и, че е голям сладур, когато се прави на недостъпна, и я целуни по челото.

3. Ако те попита дали я сваляш, и обясни: „Да си представим, че се намираме в някой готин бар. По някое време при теб идва непознат мъж да си говорите. Говорите вече 20 минути, защото той те смята за скучна и безинтересна или може би защото иска да те свали? Мила, не знам колко си интелигентна, понеже не те познавам добре, но защо все пак не пробваш да познаеш.“

Възможности, когато си чатите

Ако пише, че не е сигурна дали иска да излезете, пробвай:

1. „Това не е голям проблем. Можем да сме двойка и по уотсап 😉 “

2. „Много сладурско го каза. Сякаш си 16-годишна.“

3. „Върни малко лентата. Говорим само за запознанство и питие. Ти май планираш да останем до края на дните си заедно.“

Ако отговаря адски бавно, я остави да го прави. Без да изтрелваш твоите отговори на секундата.

Логично е да се запитаме дали не е добра идея да приложим първи описаната тактика… За мъжа не е добра идея да възприема модел на поведение подобен на женския, защото това го кара да изглежда нерешителен и заблуден – все отблъскващи качества у един мъж. Дай си все пак час-два преди да отговориш и понякога забрави въобще да и пишеш за ден или дори малко повече.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Арогантният задник

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Нормално е понякога да казваме недомислени неща, заради които хората, с които общуваме, смутено повдигат вежди и си отбелязват едно наум за бъдещите си отношенията с нас. Днес бих искал да обърнем внимание на няколко такива изрази, които на практика говорят за ниско самочувствие, макар на повърхностно ниво да изразяват доминантност и превъзходство. Имам предвид поведения, изразяващи арогантност. Както знаем, тази нужда на всяка цена да демонстрираме надмощие е свързана с липса на увереност. Предполагам, ще се съгласиш, че поне във важни ситуации (например делови) не е желателно да се проявяваш като несигурен и неуверен. Започваме:

1. „Знам!“

Други варианти са „То това си е ясно“, „то е близко до акъла“ (реален случай „нали не мислиш, че откриваш топлата вода“) итн. Ако отвръщаш по този начин на някой, който смята, че има да ти сподели нещо ново, любопитно и вълнуващо, всъщност ти го пренебрегваш и зачеркваш. С други думи ти му казваш, че тази информация отдавна ти е известна и че той няма с какво да ти е полезен, защото си толкова по-умен и карсив и въобще отдавна си наясно с нещата във вселената.

Много по-продуктивно би било да преглътнеш изгарящата си нужда да си по-по-най и да се включиш в ситуацията като равен. Например с думите „Наскоро четох интересна книга, където обсъждаха темата и бяха написали почти същите неща, които казваш.“ Или „Интересно съвпадение. Дипломната ми работа обръщаше внимание на темата от същата гледна точка. Отне ми две години да я напиша.“ Ако индиректно изразяваш, че знаеш и можеш всичко винаги, ти си просто арогантен и незрял идиот без връзка с реалността. Познай какво ще стане, ако смяташ, че всички около теб са тъпаци.

2. „Не се прави така.“

Сходни опции са „Така ли се прави?“, „Хубаво е да направиш еди-какво си.“ Тук отново подчертаваш колко си вещ в занаята и знаеш какво е най-добро за всички останали. Често тази намеса е непотърсена – пред равни даваш акъл, където никой не ти иска мнението. Обикновено в основата лежи неудовлетворена нужда другите да те възприемат като авторитет.

Можеш да замажеш нещата, добавяйки „ако“ – „Ако имах твоята фигура, щях първо да тренирам повече ХХХ.“ или „Ако търсиш повече клиенти, можеш да разгледаш ХХХ, където аз намерих такава възможност“. Не е библейско да се изтъкваш като егати Властелина на пръстените, но може да споделиш конкретен опит, довел до конкретни резултати. Работата е там, че обикновено задникът няма нито личен опит, на който да стъпи, нито красноречието да обясни проблема логически.

3. „Истинският…“

Като например „Един истински мъж винаги…“ или „Една истинска жена никога…“, или „Ако си истински българин…“ Такъв тип изказване може да свърши работа при хора, които просто искат да са послушни овчици, но за такива със самочувствие, че могат да мислят самостоятелно, подобни обобщения са доста абсурдни. Кой въобще ти дава привилегията да определяш коя гледна точна е валидна и да даваш дефиниции кой е единствено верният път. Безброй различни пътища водят към една и съща цел и безброй различни философии водят до добър и щастлив живот.

4. „Да ве, ама…“

Участниците в един продуктивен разговор имат нужда да усетят, че са чути, и това благоприятства комуникацията и способства постигането на разбирателство. „Да, ама…“ реже събеседника, ако продължи към отхвърляне на казаното от другата страна. Защото често аргументите на противника са сравнително верни и дори няма смисъл да ги оборване, за да представим и утвърдим своята позиция. Само по себе си „Да, ама не“ е вид атака и дисквалификация на предходната обосновка.

Много повече ще ти донесе, ако покажеш, че си чул отсрещната страна, като парафразираш с „Изглежда смяташ, че…“ или „Звучи, като да мислиш, че…“ Така отсрещната страна ще види, че не говори със някакъв безумен и че поне си слушал и разбрал какво ти говорят. Направи малка пауза и тогава изрази мнение дори да не си съгласен.

5. „Това, което аз правя, е много по-трудно, от твоето.“

Ние хората си мислим, че само на нас ни е трудно, а комшията живот си живее. Всъщност някои от нас много умело крият проблемите си, защото не искат да се чувстват уязвими пред обществото. Така остава скрито, че комшията има два лева в джоба до края на месеца или страда от хронично заболяване, или че роднините му го мразят, или че май е алкохолик.

Лесно е да предположим, че нашият товар е по-тежък, че е лесно да си богат; да си мениджър; да си красива жена; че е лесно да си безработен, лекар, нотариус, учител итн.

Реалностите са, че нямаме идея с какви проблеми се бъхтят другите. Освен ако не си се сблъсквал с точно същите трудности и дори тогава е възможно да си притежавал умения, които другите нямат. Не е грешно да правиш сравнения в собствения си личен живот обаче. Например: „Когато бях служител, имах по-малко стрес, отколкото след като ме повишиха, и тогава ми беше по-спокойно.“ Само не казвай, че на оня там животът му е песен, защото дали си щастлив зависи повече от това дали искаш да си, отколкото от външните обстоятелства. Сякаш са ти вързани ръцете и няма как ги да подобриш и с ей толкова.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Бий ма – обичам та!

Здравейте и благодаря, че се отбихте.

В идеализираната ни представа за отношенията истинската любов в наши дни включва пълно приемане на другия заедно с неговите/нейните добри, но и не толкова приятни страни. Щом ни настъпят по опашката, сме склонни да отхвърляме коментарите на партньора с призива „Просто ме обичай, каквато/какъвто съм!“

Изпитвайки любов и партньорство, ние обаче не бива да оставаме все същите, нито да очакваме да ни обичат безусловно с всички нешлифовани ръбчета на характера ни. Те могат да са приемани, толерирани и простени, но дали имаме право да изискваме от партньора ни да ги харесва?

Едно от по-непопулярните разбирания за любовта е нежно и търпеливо да си помагаме в това да вадим на повърхността най-доброто един от друг. Взаимно да си помагаме по пътя към осъществяването на пълния си потенциал като личности. Вместо да поощряваме партньора да остане завинаги такъв, какъвто е.

Да се опитваш да помагаш на някой да израства, защото се надяваш да учите един от друг и заедно да се развивате като балансирани характери, не е предателство спрямо любовта. По-скоро това е доказателство за дълбочината на взаимоотношенията и ангажимента в тях. То надгражда и облекчава ежедневната комуникация.

Романтичните очаквания ни карат да посрещаме с подозрение опитите за поемане по пътя на емоционалното преквалифициране в двойката. И аргументите за необходимост от тематизиране на недостатъците, могат да бъдат отхвърлени от партньора като недоброжелателни. Много вероятно е съпротивата, която срещнат, да ги дамгоса като доминантност и набутване на вина. Да разкриеш на другия сляпото му петно в отношенията предизвиква реакция на сарказъм и отпор, защото се възприема като нападение.

Последователното обсъждане на неприятни за другия поведения, навици или нагласи е и болезнено признание, че във връзката не всичко е перфектно, а това убива илюзията за безусловна и абсолютна любов (родени един за друг, така било писано). Такава пълна любов е например майчината и по нея ние изграждаме пътеводния си идеал в живота. От там концепцията, че някой, който ни обича, би искал да се променяме, растем и усъвършенстваме, илиза малко обидна.

В действителност, майката също се надява детето да не спира да расте и учи, докато се превърне в пълноценен възрастен. Когато някой друг любящ възрастен да поеме грижата за осъществяването на пълния му потенциал като човек. По отношение на себе си, по отношение на партньора си и спрямо всички останали.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Какво искат жените?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Чувал ли си от устата на жена една от следните реплики: „Искам чувствителен мъж!“, „Искам мъж, с който да мога да разговарям!“ или „Искам истински мъж.“? Въпреки че за нас мъжете и трите изречения звучат доста мъгляво, жените имат интуитивно разбиране за вложения смисъл.

Би трябвало да ти е известно, че жените комуникират по различен начин. Когато чуеш жена да изрече една от тези реплики, тя всъщност премълчава основния им смисъл. Така е, защото жените не се изразяват директно. Едно се вербализира, ала друго се има предвид – което създава нуждата от „преводач“.

Жените казват, че очакват определени неща от своя партньор, но всъщност имат предвид перфектния мъж – който така или иначе вече изпълнява основните им изисквания (които те премълчават). Това е ключът към разкодирането на женските думи. Разбира се, те не ти обясняват всичко популярно, защото смятат, че се подразбира.

С други думи, жените казват „Искам мъж, с който да мога да разговарям.“, но истинският смисъл е „Искам мъж, който има всичко в живота; непредвидим е, умее да ме контролира (ако се наложи), забавен е, уверен и надежден е… и с който мога да разговарям.“

В действителност, когато една жена каже „Искам мъж, който…“, тя няма предвид някой обикновен Пешо, а си представя алфа-мъжкар, който предизвиква физическа и емоционална реакция у нея (трепет) и събужда у нея чувство за привличане. Повечето жени не могат да опишат какво в един мъж ги привлича или не искат да го правят, защото търсят мъж, който е в час.

Когато идеш на зъболекар очакваш доктор, който казва „Да, мога да ти помогна, но в момента още се обучавам“ или друг, който вече владее всички професионални техники и тънкости на занаята? Същото е и при жените – не щат мъжленце, което още не се е научило.

Едва след като се вчасираш и понатрупаш опит, можеш да започнеш да се вслушваш в думите на жените по какъв хипотетичен мъж се прехласват. Но дори тогава не е абсолютно задължително.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Дим да ме няма!

Здравейте! Благодаря, че се отбихте.

В последния месец страницата на Коуч Тео във фейсбук успя да увеличи последователите си от 200 на 300, което изключително силно ме мотивира да продължавам своята работа по нея. Безкрайно признателен съм на всички, които споделиха своите симпатии и препоръки за бъдещето на този проект.

В днешната тема ще говорим за чисто човешки качества, които макар и не толкова желателни, често са ни присъщи – на нас, мъже и жени. И тъй като те не представляват някаква добродетел, когато правим нови романтични познанства, ние не им даваме свободен израз. И често се опитваме да ги скрием. Все пак има определени индикации, които да ползваме, за да разберем овреме повече за човека, с когото понякога предстои да прекараме остатъка на живота си. Вместо по-късно да се упрекваме за този свой пропуск.

Надявам се, тези бележки да ти спестят болката от евентуални усложнения, които може да изпиташ в по-напреднал етап от връзката си. Прилепчивостта, ревността и импулсивността, разбира се, са сред най-ярките предвестници на бъдещи драматични взаимоотношения, но има и по-ненатрапчиви примери, които ще разгледаме сега:

1. Той или тя имат приятели, които ти не харесваш или по някакъв начин те смущават.

Не е задължително потенциалният ти партньор да притежава същите качества като своите дружки и звучи справедливо да гледаме на него/нея като на отделна личност. Обаче човешката личност се влияе и е продукт на петте хора, с които има най-интензивен контакт. Иначе казано, близките приятели/роднини автоматично и трайно си въздействат и повлияват своите убеждения, характер и морални позиции. Дори да ти се струва, че това не е така, по-вероятна причина е човекът просто да е решил да се представи в по-добра светлина – а това го правим всички в различна степен.

2. Той или тя демонстрират „необичайно“ отношение към хора с по-нисък статус.

Обслужващият персонал в заведения, на гишето на автогарата или на държавна институция навярно се представлява от хора, които не познаваме и за които не ни пука особено. Затова нагласата и отношението на човек към тях може да се тълкува и пренесе към по-късен етап на връзката, когато промоционалният период на влюбването е отминал и практическите проблеми на ежедневието започват да ти лазят по нервите. В тази връзка, общуването с тези нам безразлични хорица в крайна сметка е по-автентично, отколкото внимателно премереното поведение на наскоро залюбилите се пойчета един към друг. От тук можеш да разбереш дали партньорът ти един ден няма да се окаже всъщност далеч по-критичен към недостатъците ти.

3. Той или тя ти споделят чужди тайни.

Ако човекът, с когото излизаш, започне да ти разкрива тайни, които компрометират други хора или просто информация, която им е споделена на доверие – очаквай по същия начин един ден те да разкриват и твоите тайни. Възможно е първоначално да се почувстваш поласкан от такова внимание, но помни, че това е доста съмнителна черта и на практика един неприемлив навик за човек, от който очакваш лоялност и доверие.

4. Той или тя са пристрастени към социални медии или други такива, базирани на външност или алтернативна идентичност.

Казано направо, колкото повече време посвещава някой на медии, където се изгражда определена репутация или идентичност чрез споделянето на несъществена информация или клюки, толкова по-малко време той или тя отделят на своето личностно развитие и работата върху своя характер. Изобилието на такъв тип „продукция“ считай за недостиг в сферата на реалните умения за общуване и справяне. На по-опростено ниво, огромната разлика в навиците ви за ползване на социални медии говори за несъответствие и на вашите ценности.

5. Липса на дълготрайни взаимоотношения, настоящи и минали.

Дори да изглежда, че някой има нужда от помощ, винаги е хитро да се замислим дали липсата на дълготрайни взаимоотношения в живота им не е продиктувана от собствената им личност и поведение. Действително се случва човек да се отдели от семейната среда заради нейната токсичност например, но все пак се запитай дали всъщност не слушаш историите на някой в ролята на жертва.

6. Той или тя не поемат отговорност за миналите си връзки.

Този знак обикновено се изразява в черно-бяло възприемане на действителността като например „такива като бившия/бившата ми винаги се възползват от добри хора като мен“ итн. Тук можем да предположим липса или нежелание за носенето на отговорност, както и активното участие в развитието на връзката. Такива хора се опитват индиректно да наложат контрол над взаимоотношенията по нескопосан и незрял начин и често намират някой, на който да подлудят живота. Не бъди следващия.

7. Поставяне на пиедестал и идеализиране на партньора. 

Това е в сила, когато не виждаш човека до теб в неговата най-добра светлина, която да поощряваш, а наивно го превъзнасяш и боготвориш за негови несъществуващи преимущества. По-обичайно е за неопитните в любовните отношения, както и за първоначалните моменти от една връзка, когато сме под влияние на хормоните на щастието. Проблем изниква, когато покажеш на такъв човек своите недостатъци и заради тяхната крехка връзка с реалността те се окажат неспособни да реагират адекватно или адаптират поведението си. Тези точки обаче са сред най-важните в една връзка и обикновено изискват най-много работа.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Ликвидирай мръсните гадове!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Срещали ли сте по своя път в живота някой безкрайно токсичен  характер, заслужаващ определението „грозен алигатор“? Тези емоционални орки, смятащи се иначе за благоуханни нарциси, понякога ни засмукват в своята увъртяна реалност и оплитат в изцеждаща енергията манипулация…

Защото не сме заземени, в момента се подлъгваме по тяхната тъпотия, а после щом се поокопитим извън ситуацията, предъвкваме как и какво сме можели да кажем и издекламираме. На практика това може да е всеки – твой роднина, романтичен партньор, съдружник, колега или случаен познат.

За „работа“ с тези нарцистични богомолки има специални инструменти, които рано им подрязват крилцата. В дългосрочен план може би дори ще ги убедят да не те занимават с глупости. Неизбежно е да ги прилагаш тъпо и упорито, докато това се случи.

Не можеш да си позволиш да бъдеш въвлечен в тяхната подмолна атака или да започнеш да се оправдаваш, за да не се чувстваш напрегнат и след като тя отмине.

1. Дишай

Първото нещо, което можеш да направиш, е да си провериш дишането. То трябва да е дълбоко и забавено. Това е нещо, което сме чували многократно. Този тип дишане ти е непознат, освен ако не си практикувал дълбоко и контролирано дишане, срещано под различни названия. Като следствие от редовна практика трябва интуитивно да знаеш обема на белите си дробове, да си се научил да викаш по команда или, както лично аз предпочитам, редовно да се дереш по караоке-баровете.

Дори едно дълбоко поемане на дъх ти дава информация за учестения сърдечен ритъм, за топлината в лицето и напиращия гняв. И не позволява да се почувстваш натясно от отправените реплики. Много по-мигновено ти стига до съзнанието как алигаторът се опитва да те действа със срам или вина например. Как се опитва да превземе самочувствието ти.

2. Определяй и комуникирай границите

Представи си, че си затрупан с работа и колегата, който са нарочили да свърши някаква задача, идва да я прехвърли на теб. Обясняваш, че вече имаш пълен обем работа и ти липсва допълнителен капацитет. В краен случай можеш да зададеш очакването задачата да се разпредели между няколко души – щом шефът лично те моли.

Или във връзката ти се очаква да поставяш себе си на второ място. Границата се комуникира с казването на  думата „НЕ“, а в последствие безкомпромисно се отстоява.

3. Спри

Ако нещо те смущава в ситуацията, имаш чувството, че липсва логика, млъкни и се огледай. Не реагирай емоционално, слез от драматичната въртележка. Нарцистичните личности те закачат на въдицата си, като те подмамят да реагираш емоционално. Остани кул и наблюдавай дори да те бомбардират с въпроси. Не дължиш думи на никого.

4. Пази вниманието си

Пази фокуса на своето внимание като живота си. Всички откачалки по ред на номерата – психопат, социопат, нарцис и граничните личностни разтройства (бордърлайн) – ще насочват вниманието ти, за да предизвикат у теб реакция и от там изманипулирано поведение. Ще те поканят учтиво да се съмняваш в себе си или да се страхуваш от някаква външна санкция. В рамките на половин час една моя колежка ми припомни три пъти, че колегите от американския офис щели да ме наклепат пред мениджъра, защото съм се забавил с някакъв тикет и да съм си знаел. Канселирай и пращай в кошчето тия покани.

5. Словесно айкидо

За отклоняване на подмолни опити за влияние използвай определени фрази, връщайки отговорността към първоначалния и собственик. Един вариант представлява ситуация, в която си комуникирал своите граници, в отговор на което те обвиняват в егоизъм. Отговорът ти, след който приключваш разговора:

„Това е интересно. Чудя се как ти хрумна да го кажеш.“

Или пък просто:

„Не е изключено да е така.“, когато някой си позволи да те обижда директно. Така отклоняваш атаката без да се ангажираш или да ги разстройваш, или провокираш излишно.

Когато двете страни тотално се разминават:

„Нека просто приемем, че мненията ни не съвпадат.“

Ако нещата загрубеят и се появят крясъци и обиди, остави човека да си каже своето и закривай панаира:

„Бих искал да имаме отношения на взаимно уважение и много се надявам да намерим общо решение.“

„Нека говорим, когато се успокоиш. Обади ми се по всяко време.“

Има и такива, които постоянно мърморят и тровят атмосферата с оплаквания. Не е нормално да им даваш предложения как да си разрешат проблема, но можеш да върнеш отговорността при тях:

„Как ще се справиш с това? Виждам, че доста те разстройва.“

„Ще бъда в стаята си. Надявам се скоро да се почувстваш по-добре.“

Не давай никога емоционална реакция на токсичен човек – при такива дадености те разцъфтяват и избуяват като плевел. Без значение положителна или негативна, алигаторите ще намерят начин да обърнат срещу теб всяка твоя проява на ангажимент. Ако загубиш ориентация и се поддадеш, просто се върни към дишането. А по-късно ще можеш да преработиш и самата емоция с подходяща форма на движение, например енергичен масаж на боксов чувал.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Моята агресия

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

В студентските си години написах едно есе, което ми осигури кратко участие в предаване по Националното радио. Надявам се да провокира у вас мисли за проявяването на здрава, необходима и социално приемлива агресия, от което печелят всички ангажирани в ситуацията:

Агресията е признак на живот, също както и любовта. Агресията присъства, когато раста и се развивам. Тя е едно от основните човешки движения и привилегии. Макар и да е неотменна част от моето същество, я използвам и проявявам рядко по един осъзнат начин, тъй като в ежедневието думата „агресия“ има преобладаващо негативен оттенък. Социалната среда се противопоставя на агресията и това също е своего рода агресия.

Агресията е на първо място активност, която ме съхранява. Без изразходване на здрава агресия, тоест себеутвърждаваща активност и инициатива човек залинява и умира бавно и мъчително. Дори останалите човешки същества ненавиждат нейната противоположност – пасивността.

Агресията е част от мен, част, която обичам и която е важно да притежавам, защото тя ми е присъща така или иначе. Чрез нея аз помагам на себе си. Чрез нея аз също се унищожавам, ако не мога да я превърна в предимство, което държа в ръцете си.

Агресията е противоречива, защото приема много форми. Форми на добродетел, но и апокалиптични форми. С две думи, агресията ме занимава.

Мисля за агресията като за инструмент, с който искам да се науча да боравя. Да знам кога да прибягвам до нея. Да усещам кога имам дълбока потребност от нея. Да осъзная, че се нуждая от продуктивна агресия почти винаги, защото аз съм агресивен по природа, също както и ти.

Агресията е моят помощник докато си пиша домашното. Това е знак за моето желание и претенция да я познавам у хората. Да я познавам, когато наблюдавам – затова изчетох няколко студентски работи на същата тема. Няма обаче израз на агресия в наблюдението. Здрава агресия има само в действието. Стремежът, действието, опитът. За да вървя напред и да остана в мир със себе си, аз съм агресивен.

В дома за деца (от 0 до 4 години), където правих стаж, кипи от първородна агресия. Моника е агресивна, Юлиян е агресивен, Марио е агресивен, Билент е агресивен, Симон също. Симон обаче има проблем с агресията, защото той е автоагресивен. Ако беше възрастен, щяхме да го наречем мазохист. Възпитателките са агресивни, особено Здравкова. Изпълва ме с възхищение до какво съвършенство човек може да бъде господар на собствената си агресия, не мога да кажа нищо повече освен-

„Здрава агресия – само от Здравкова!“

Всички деца наедно с доброволците, детегледачките, медицинските сестри и психолозите я слушаме и се учим.

Веднъж, когато си тръгвах от VII отделение, чух как друга една възпитателка (забравил съм името и) крещи на някое тригодишно дете по време на обяд: „ТИ НЯМА ЛИ ДА СЕ НАУЧИШ НА РЕД?!!“. Защо тази фраза предизвиква безпокойство, макар не един от нас да я е чувал в детството си? Ами, защото това е гадна форма на агресия – викат и садизъм. Гаден, долен, безпомощен садизъм. Бернаскони би казал вторична агресия, производна, явно заучена форма на поведение. Перверзия. Първична, вторична, третична – здрава агресия, садизъм, мазохизъм.

Четейки дневниците на децата, които живеят в дома, аз отново и отново срещам едно изречение: „Иска да бъде лидер, участва във груповите занимания и иска да се налага.“ Възможно ли е половината в група от 15 деца да искат да се налагат и да бъдат лидери? Възможно е. Защото децата са малки и по-скоро се отдават на собствените си пориви да бъдат активни, отколкто на разни възрастни, които със своето непостоянство не успяват да ги убедят да им подражават.

В условията на депривация, тоест изолация и недостатъчно емоционално обгрижване, в които те живеят, физическата агресия е често срещан феномен. И да, Долард, съвесем отчетливо на агресията се дава ход при фрустрация. Фрустрация, когато Билент вземе играчка от Моника, той получава от нея шамар. Фрустрация, когато Юлиян не получава от персонала желаното внимание, той отива при най-близкостоящото дете и го цапва. Фрустрация, когато Симон иска да рисува по-дълго време от предвиденото и тази възможност му се отнеме, започва да си блъска главата в стената и да си скубе косата.

Агресията е сила, която притежава всеки от нас. Сила да бъдеш, която обаче трябва да бъде впрегната като кон, за да бъде направлявана, защото тя е тяга без спирачка. Като всички останали човешки потребности (потребност от агресия, постижения, автономия, противодействие, доминиране, секс… по Мъри), тя е продиктувана от емоции, от физиологични реакции, до които съзнанието няма достъп, над които няма контрол. Както е с всички останали човешки афекти. Човек се ражда с тази сила и е поставен пред предизвикателството да я обуздае. Пред него е само хоризонтът. Такава гледна точка поставя хората по-близо до животните отколкото до боговете и това отрежда на човек една справедлива позиция.

Едно време не е имало проблеми с агресията. Първите полу-хора са живели в родове или племена с ясна йерархия, която рядко е била оспорвана и поставяна под въпрос. Дори и в такива моменти обаче прякото упражняване на власт – физическата агресия (в случая срещу индивиди от същия биологичен вид) – е била възможност да се запазят установени порядки, на които е разчитало първобитното оцеляване (Бернаскони). Не така стоят нещата в съвременното общество. Превърнало в свой принцип за съществуване промяната, съвременното общество, особено нашето българско, е благоприятна почва за изследване на чисто биологично заложената характеристика на човека агресия от социално-психологическа гледна точка.

Живеем в несигурни времена, хората се стрелят по улицата, пенсионери изнемогват, други страдат поради лекарски грешки. Една всеобща несигурност и тревожност е резултата от това положение (следва сваляне на прага за агресивност). Тази непредвидимост нараства и с нея и вътрешното напрежение. В един момент увеличаването на налягането предизвиква отпушването на гняв и враждебност, които са в основата на социално отхвърляната агресия. Като бента, който в един момент е неспособен да задържи количеството вода, която го подпира и рухва.

След контракцията (задържаната физиологична възбуда изморява на първо място тялото) имам нужда от отпускане. Това е принципът, който разрешава на човек да живее в хармония със себе си по отношение на собствената му агресия. Фройд и Лоренц са били прави. Както и всички останали загатнали връзка между нивотото на физиологична възбуда и агресивната реакция. За Петер Марлер агресията е вродена реакция на смущаващи стимули от околната среда. Дразнещи стимули като предизвикателната и отклоняващата се от нормата външност (походка, окраска) на съперник например, заплаха или нападение също могат да предизвикат агресивно поведение.

Миналия ден бях свидетел на интересна случка. В автобус 305, който пътуваше към Централна гара, имаше проверка за билети. Двама контрольори на средна възраст се скараха с пътник, който обяви, че явно не е натиснал перфоратора правилно и затова билетът му е непродупчен. Той отказа да плати глоба или каквото и да било и продължаваше да спори с тях. От дума на дума тримата започнаха да си викат, а после да се бутат и за малко да стане меле, тъй като се намесиха и други хора. Агресията в градския транспорт е в чист вид. Агресия от страна на контрольорите, защото някой не признава длъжността им и работата им. От страна на пътника, понеже е ощетен и в последствие нападнат. Ще спомена още, че по време на разгорещания спор нередовният пътник беше пратен на няколко пъти да си „ходи в Перник“, което се явява причисляването му към чужда група и своебразно засилване и оправдание на собствените агресивни дейстия чрез разграничаване и отчуждаване.

Агресията между различните групи също работи на основата на определени механизми. Oписани са четири основни признака: противопоставяне на представата за собствената личност и за „чуждия“; създаване на стереотип за представата за „чуждото“ (непознатото) с отрицателна оценъчна тенденция; фиксиране на представата за „чуждия“ върху външни отличителни белези, напр. език (тук диалект), цвят на кожата; актуализиране на омразата към чужденци при несигурност или ситуация на конкуренция. В този случай се говори за ксенофобия (в старогръцкия език тази дума въобще не съществува за разлика от „филоксения“ – гостоприемство. Значението на думата се установява едва във връзка с дискусията за чужденците във Федерална Република Германия и печели внимание в следствие на отнасянето и към това социално явление). Съществена причина за увеличаващото се отчуждение е следствие от приспособяването на човек към изискванията и суетата на модерния пазар и консуматорското общество, предоставящи трудности при изграждането на индивидуалната идентичност.

В природата съществува и друг интересен феномен, при който при животни със изразена социална структура уединяването на някое животно може да предизвика агресивни действия към него, макар и да не води директно до агресия. В социален контекст – също както и при хората – единакът се счита за зъл дори когато не прави зло никому. Известно е, че при определени условия отказването на общуване може да бъде много по-нараняващо, отколкото агресивно поведение в обичайния смисъл. От тук могат да бъдат изведени и феномени на човешкото взаимодействие в групи. Когато баби гледат внучетата си, избират други хора, живеещи сами и които не познават, за да плашат децата. С агресията принципно е тясно свързана проекцията на неприемливи враждебни импулси. Същото символизира и старият еврейски обичай “козел опущение”, при който веднъж годишно всичките грехове на общността биват прехвърлени на един козел по време на ритуал за жертвоприношение. Животното бива прогонено и така всички се пречистват. В малки групи при висока тревожност се наблюдва концентрация на агресивни действия срещу аутсайдера в групата, на който се прехвърля вината за неблагополучие. Отклоняващо се поведение или физически недъзи са били повод при някои примитивни народи новородените да бъдат убивани, което е имало смисъл на селекция и се е използвало при ограничени ресурси за живот.

От опити с животни с психоактивни вещества и електрическо стимулиране на отделни части на мозъка (хипоталамуса) е известно, че агресивните импулси мога да бъдат потискани и възбуждани. При психично и невроболни агресията се превръща в неконтролируема и най-вече необяснима дейност за субекта и околните.

„Деструктивната агресия може да се причинява от биохимичен дисбаланс в мозъка“. Тъй като стажът ми в дома за деца приключи и разучавам различни други възможности, се замислих над работа с психично болни хора. Една такава възможност е Психодиспансерът на „Екзарх Йосиф“. Говорих с директора, който ми предложи да стажувам в спешното отделение, като не пропусна да отбележи, че става дума за хора, които се класифицират „опасни за себе си и за околните“. Най-голямото ми колебание да започна стаж там е свързано с евентуалната агресията, насочена към мен. Страх ме е от това.

Съвременността казва, че нямаме нужда от насилие, за да оцеляваме. Способност, която ни е останала от стари времена, когато сме ловували дивеч, за да преживеем. Това е така, сега имаме инструменти, с които си служим. Ударението се поставя на нежеланата агресия, която хората искат да премахнат, защото насилието и престъпността (срещу човечеството) далече не са лицеприятни събития. Това желание обаче е абсурдно. Плод на защитни механизми и неспособност да се откъснем от гледната точка на годината, в която живеем. Човек отдавна се е отделил от социалната структура на животните и дори човекоподобните. Той е владетел на света и ежедневно предизвиква съдбата си. На него всичко му е „позволено“.

Лоренц е забелязал, че животните, които разполагат с опасни зъби, нокти или други пособия да убиват, са развили ествествено ограничение да не унищожават индивиди от собствения си вид. При вълците това се случва в момента, когато едното животно е на път да прегризе гърлото на другото. Тогава победеният дава открита възможност гръкляна му да бъде разкъсан, като обръща главата си настрани. Това мигновено сковава победителят и известно време двете животни стоят неподвижно, докато накрая се разделят без повече да си нанасят вреда. Това, разбира се, е валидно на първо място за животните, но по себе си и от този пример съдя за това, че евентуална съпротива може да води до увеличаване на агресивната реакция. В Библията е казано, че ако получиш плестник по едната буза, положи и другата, което може да се свърже директно с гореказаното за фактора на съпротивата. Гледал съм много филми, където въпреки всичкия си гняв и ярост главният герой не може да убие врага си, защото той е обезоръжен и безпомощен.

В социалната психология широко приемане намира постулатът на Барон заедно с неговите три необходими елемента: агресията е всяка форма на (1) поведение, насочено към (2) целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение. Това определение не дава отражение на богатството на човешките взаимоотношения и разглежда агресията от позицията на този, който я понася, независимо от това дали в отделния случай става дума за легитимен акт или не. Подобни определения попаднали вън от научен контекст, както и това, че агресията имала за цел да понижи ценността на обекта или партньора, та чак до неговото унищожение, стигматизират агресията и най-вече нейното изразяване. Карат ме да я потискам. Да потискам начини на поведение, които съм заучил от „големите“, когато съм бил дете. Сравнението на силата на вътрешния импулс на човек да бъде агресивен с този на друг човек е немислимо, то е безмислено и празно. Важно е само как той се проявява. Възприемането на агресивни модели на поведение с цел адаптиране към средата корелира с възприятието ми за агресивност (враждебност) в действията на околните спрямо мен в последствие. Според Бандура агресивното поведение се заучава на принципа на имитацията (наблюдаваната агресия води до повишаване на агресията и намалява задръжките на хората да извършват агресивни актове) и потискане (в зависимост от последствията за наблюдавания субект на поведение). Изкопирвайки реакцията на възбуда и агресия при фрустрация в семейството и заучавайки това поведение, аз се сблъсквам със стена, когато при постъпване в училище, агресивните ми действия биват жестоко наказвани (в „За агресията“ на Конрад Лоренц има описан подобен случай за американското общество), от части чрез насилствени актове. Затова и един от основните изводи на Бърковиц по повод критиката към теориите за фрустрацията е, че ролята на „фрустрацията е да подготви индивида към агресивно поведение. Фрустрацията сама по себе си може да не е достатъчна: за да причини агресия, трябва да има пусков механизъм – насока от средата, която да задейства агресията или сочи, че агресията е допустима“. В тези изследвания Бърковиц изнервя студенти по различен начин, за да провери хипотезата си.

Съседите ми в общежитието ми разказаха за играта “Храненка”, която те измислили и за която са единодушни, че се отразява благоприятно на взаимоотношения между тях тримата. Играта се състои в използване на обръщения към останалите съквартиранти, които имат явен унизителен, обиден или по други начин нараняващ (садистичен) характер, като е забранено участниците да се сърдят един на друг. В играта има състезателен елемент, тоест най-добре се справя този, който измисля най-оригиналните, най-цветущите епитети или етикети. Разказаха ми, че практикуването на тази дейност им позвлявало в последствие да се чувстват спокойни, отпуснати и им помагало да заспят по-лесно, отколкото ако не са играли. Тази “Храненка” представлява механизъм за периодично разреждане на натрупващата се агресия и макар много млади хора да се разтоварват по този начин, моите съседи имат ясно съзнание за изкуственото възникване на метода за по-приятно заспиване чрез словесни нападки.

В различните култури има различни разбирания за агресията и интерпретирането на поведението като агресивно. Поведението на малки деца в Япония например много по-рядко е обяснявано като агресивно, което води и до неагресивна реакция на майката спрямо него, отколкото това е присъщо на европейската култура. Затова думата агресия показва само феноменологичната страна на поведението, а конкретните обществени условия остават несъобразени.

Опитът да се отрече агресията ми напомня за опита да се потули сексуалността. Цивилизован и обречен. За премахването на агресията има различни методи – очевидно е, че здравият разум не е достатъчен: наказания, показване на агресивен модел, който свършва зле, и поощряване на други модели на поведение са най-ефективните. Децата (а и не само те) често са агресивни, за да привлекат вниманието на възрастните. Те експериметират с насилието като възможност за влияние на средата или просто го копират от възрастните, както доказват Бандура и Уолтърс.

В дома за медико-социални грижи имах проблем с Юлиян (възраст 2:6), който беше преместен в група за по-големи и в първите седмици на адаптиране към новата среда използваше непровокирано физическо насилие към останалите, като в този момент винаги гледаше към мен. Юлиян приемаше угрижения ми поглед към него с доволство и усмивка и очевидно се забавляваше, когато повишавах тон, за да му обясня, че поведението му не ми допада. После прочетох за игнорирането на агресивното поведение при деца с цел стимулиране и подкрепление на алтернативно поведение (по Браун и Елиът). Така че започнах да го игнорирам, обръщах главата си, когато дете нададе болезнен вик, но не се правех на строг или разтревожен, когато видех, че Юлиян е ударил някого и очаква внимание, и не влизах в контакт с него. Постепенно той изостави това поведение и когато имаше нужда от нещо, идваше директно при мен, което аз считам за най-здравия израз на потребност от повече внимание. Игнорирането на агресивни поведение е най-добре да се комбинира с развиване на емпатия и сътрудничество.

Методът за показване на агресивен модел, който свършва зле, на пръв поглед считам за объркващ и трудно приложим. При втори прочит звучи мъдро да успяваш да се учиш от грешките на останалите, но личният опит според мен трудно може да бъде земенен от чужд. Разработването на такъв модел крие в себе си много потенциал.

Наказанието като опит за намаляване на агресията е ефективен метод, стига да бъде използван внимателно и с мяра (в това число включвам и физическо наказание, защото то носи ясно послание). Наказанието върши работа доколкото при него лицата, от които се изизква да не са агресивни, трябва да бъдат под постоянно наблюдение, защото наказанията рядко водят до интернализиране на външната повеля. Както казва едни мой колега на въпроса дали е разрешено пушенето по време на караул в казармата:

“Всичко може, само да не те хванат!”

Според хипотезата за катарзиса на Аристотел е полезно да се действа агресивно, дори ако никой не е нараняван или нападан. Това твърдение е подкрепяно и от Фройд и Лоренц, според които агресивните импулси могат да бъдат прехвърлени върху нечовешки обекти – например с практикуване на лов, разтоварване чрез спорт, но също така и други опасни начинания като полярни експедиции и изследване на космоса, приключения – сублимирани или канализирани в социално приемливи дейности. Когато тези импулси не намерят приемлив отдушник, те срещат своя пряк израз в агресивното поведение. Следователно, когато човек няма възможност да се прояви по агресивен начин, агресивната му енергия се натрупва и накрая ще избликне или под формата на крайно насилие, или в психично заболяване. При животните, ако не бъде намерена цел за утоляване на агресивния нагон, агресията може да бъде изпразнена, излята на “празен ход”. Действително има социални практики, които засилват склонността към нежелано насилие и това например са някои спортове като бокс, борба итн. Други такива като плуването са привлекателен отдушник на агресивните подтици по един социално похвален начин.

По нашите географски ширини и по-специално част от българския манталитет е освобождаването на физиологична възбуда и агресия с помощта на силен алкохол при възрастните и с помощта на други психоактивни вещества при по-младите. Често консумацията на алкохол е последвана от плюене по политиците, семейни скандали и насилие, сбивания дори между близки приятели по отдаван отминал повод, междуетнически конфликти, използване на огнестрелно оръжие (както правят някои полицаи в нетрезво състояние) и всякакви други престъпления. Получили този пример, младите често не получават адаптивен модел за изразяване на агресията, показват привидно послушание пред родителите и злоупотребяват с други по-модерни наркотици. Употребата на екстази (MDMA) например в съчетание с динамична музика има очевидно благоприятстващо разреждането на агресията и освобождаване на енергия действие. Един от признаците за употреба на това вещество е стискането и показването на зъбите, дъвкането на празно (тогава най-често бива сдъвкан езика) и други действия, които непосредствено се насочват към удовлетворяването на “примитивните” импулси. Хората, които употребяват екстази, наричат себе си “животни” заради описаното по-горе поведение.

Децата и юношите днес, а и все повече възрастни използват фантазен вид изразяване на своята агресия, именно играейки “его-шуутъри”. Его-шуутъри са компютърни игри, където потребителите играят един срещу друг електронен вариант на “стражари и апаши” (героите в играта разполагат с голямо разнообразие от оръжия и способи да убият противника). В много страни тези игри са оценени като прекалено брутални заради многото кръв и човешки вътрешности, които са на показ при убийството на някои от героите, и са преработени. Тук жестокото убийство е цел и се осъществява по изключително реалистичен начин в един фантазен недействителен свят. В ежедневието това би било немислимо (освен при истински военни действия. Его-шуутърите са част от обучението на войници и имат признат обучаващ ефект). Неоспоримо е обаче, че тези игри доставят удоволствие на голяма част от хората, които харесват компютърни игри. Его-шуутърите се споменават често по повод на случаи, при които ученици имащи достъп до оръжие стрелят по съучениците си и убиват съвсем целенасочено много от тях в пристъп на амок. Много хора искат тяхната забрана с аргумента, че тъй като те са изключително реалистични, някои от техните потребители могат да се объркат при разпознаването на действителния свят и да прибегнат до такава ужасяваща форма на насилие над околните (още повече ако са деца). Тезата на Бърковиц за това, че наличието на оръжие само по себе си е идея за неговото използване при разрешаване на ситуацията, намира онагледяване в този пример. Формата на фантазно изживяване на агресията е характерна и за много обикновени некомпютърни игри.

Агресията е много интересна тема и по нея има изписана много литература. Съзнателно се ограничих до теории, които ми се струва уместно да разгледам от моята гледна точка. Избрах тази тема, тъй като съм силно ангажиран със собственото си агресивно поведение и имах нужда да намеря по-полезен модел за изразяването и. Това е и основната причина да цитирам собствен опит и да не препращам към чужди наблюдения и изследвания. Писмената форма на задачата и възможността да избера въпрос допринесе изключително за това да вникна по-добре в темата, за което благодаря.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Книга: The Rational Male

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Ще започна представянето на полезни за съвременния мъж книги с The Rational Male от американския автор Rollo Tomassi.

Отдавна не бях чел толкова съдържателна книга, била в състояние да ме сграбчи за гърлото като напрегнат трилър. В основата си авторът разяснява на какво социално програмиране и манипулации е подложен днес всеки мъж в обществото на Западния свят. Аргументацията му засяга най-вече сферата на взаимоотношенията (романтични и професионални) и груповата динамика между мъжа и жената.

Широката аудитория безспорно ще определи мислите на Rollo Tomassi като спекулативни и вредни за разбирането на отношенията между половете, но в крайната сметка това винаги му е била работата на мейнстрийма. Книгата гарантира множество просветляващи моменти, в случай че човек не смята дълготрайните си сексуални взаимоотношения за удовлетворяващи.

Прочитът на този шедьовър в бранша ще ти спести не една и две горчиви изненади в твоята връзка или брак. Особено, ако често си объркан от поведението на партньорката ти и принципно нямаш идея „какво искат жените“. Препоръчвам Rollo Tomassi заради практичния подход и логическите му илюстрации и заключения.

Изпрати ми кратко съобщение през формата в менюто „Контакт“ и ще ти върна имейл с PDF на книгата съвсем безплатно и необвързващо.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Да си премълчиш ли?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще говорим за това как да комуникираме своите не чак толкова силни страни и защо е лоша идея самоинициативно да ги разгласяваме или използваме като оправдание.

На пръв поглед признаването на недостатъците ни говори за силен характер или поне за неговото добро познаване. И действително, мнозина биха реагирали на подобно поведение със симпатия и разбиране. Такава стъпка понякога облекчава общуването що се отнася до разчупване на ледовете или при ситуация „да се видим да си се оплачем“. Изразяването на някаква несигурност дори може да предизвика възхищение все едно вече сме надмогнали слабостите си. Позитивно впечатление правят тук известната автентичност и преодоляване на срама. Ако комбинираш с щипка хумор, по този начин можеш да разсмееш не една и две жени на първа среща.

Първоначалният замисъл на мозъка обаче е не да ни направи щастливи, богати или красиви, а да гарантира оцеляването ни. Същото е и при животните. Мозъкът ни преценява да използваме ресурси само доколкото можем да минимизираме риска те да се окажат вредни или опасни за нас. Говоря за принципа проба-грешка, който например ни кара в гората да не се храним с гъби, които не познаваме. В тази връзка при повечето хора съмненията и недоверието натежават и оборват привидно големия брой предимства на един алтернативен избор.

Ако искаме да илюстрираме тази зависимост, нека помислим за два различни сервиза за ремонт на автомобили. Единият има голям брой средно позитивни рефърънси, а при другия се редуват мега-хвалебствия и суперлативи с няколко негативни рипорта за пълно неизпълнение за уговорената услуга. Можем да спекулираме, че изборът ще падне върху първия сервиз, при който няма място за съмнение в надеждността. Изборът на предвидимото просто винаги е по-комфортен и ни коства по-малко усилия.

Напоследък стана популярно да разбираме себе си като продукт или някаква социална единица, затова нека поемем по този кратък път в името на дискусията.

Приложи горния пример за собствената си ситуация. На другите ще им светват червените лампички всеки път, когато изразиш колебание – особено в твоята професионална сфера на компетентност. Затова сред приятелите ти трябва да можеш да признаваш коя област ти куца, но ако кандидатстваш за работа или молиш за увеличение на заплатата, винаги залагай на позитивното и оптимизма. Тази нагласа гарантира, че си възприеман като стабилен и кадърен.

Не лъжи веднага, че си най-добрият и в областта на маркетинга. А изчакай да те попитат преди да споделиш трезвата си преценка, че точно тук си най-мотивиран да учиш и развиваш. В областта, която смяташ за твоя сила, разбира се, трябва да се чувстваш уверен да разкажеш какво те прави изключителен дори конкретно тази тема все още да не е повдигната.

Не споделяй, че с предишния ти мениджър сте имали тежки преговори и не компрометирай бившите си колеги. Бих стигнал до крайност и те посъветвал да избягваш споделянето на всякаква негативна информация, тъй като тези неблагополучия от миналото ти индиректно ще бъдат асоциирани с теб (не им давай този шанс и контролирай фрейма). Може би заради това корпоративният език често звучи така неясен и изкуствен.

Дори да имаш способността да опаковаш нещата в заразен хумор, знай, че рационалният подход на организациите ще го филтрира и отстрани преди да се стигне до крайното решение. По-добре запази вицовете и смеха за срещата с колегите и тийм билдинга.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да се запознаеш с нея?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Нека си припомним какво се прави, така че да ни излиза късметът по-често и какво да очакваме, когато срещнем жената на мечтите си.

Въпреки че е възможно да се натъкнеш на красива жена почти навсякъде, включително на улицата, много по-вероятно е това да се случи на някое публично събитие. Обикновено срещаме партньорите си на обществени събирания, където хората формират малки групи.

Хората често организират събирания само за „да се видят”, „да пият по едно”, „да обиколят магазините”, „да хапнат” или „да избухват”. И докато някои са наясно, че излизането им е директно свързано с търсенето на сексуален партньор, много други тънат в неведение по отношение на несъзнавания инстинкт за възпроизвеждане.

Макар жените да знаят, че заведенията са пълни с досадници, повечето от тях не си дават сметка, че вроденият им инстинкт за размножаване, ги кара да общуват активно и излизат навън, за „да потанцуват”.

Красивите жени обикновено не излизат по заведенията сами. Много от тях са привикнали към постоянните набези на добрите, благоприлични момченца, които изобилстват по тия места. Красавиците бързо се научават да излизат в компания от верни приятели и приятелки, които им помагат да се защитят от тази напаст.

В реална ситуация по-срамежливите жени, които изпитват сексуално влечение към теб, но не намират смелост да установят зрителен контакт, обикновено проявяват интереса си, скъсявайки физическата дистанция. В такъв случай тя би стояла на около пет-шест стъпки встрани, без тялото и да е обърнато в твоята посока. Ако инициираш контакт с нея, тя ще реагира отзивчиво.

Случвало ли ти се е в дискотеката да се навърташ около жена, която ти харесва, само за да оплакнеш окото? Може би вместо да я заговориш, си поръчвал нещо за пиене от същата част на бара, в която и тя се намира в момента. А връщал ли си се по време на пазаруване към определен щанд от магазина само защото по-рано там си забелязал някоя мадама?

Нейното регулярно „гравитиране” е признак за потенциален интерес. Тя може би застава близо до теб, надявайки се да направиш първата крачка. Възможно е да се позиционира по този начин несъзнавано без да си дава сметка какво прави тялото и. Въпреки това при евентуално заговаряне тя би реагирала с благоразположение. Подобни възможности възникват по-често, отколкото си мислиш, така че си отваряй очите на четири!

Някои пишман-играчи обикалят помещението и оглеждат жените, търсейки такава, която да заговорят. Това поведение навява асоциация за хищник, който обхожда територията си, и е абсолютно прозрачно за всички присъстващи. Има и мъже, които макар да са там с компания, не спират да „сканират” цялото обкръжение.

Един уверен мъж не би се озъртал във всички посоки. Ако постоянно оглеждаше помещението със сериозно или угрижено изражение, той би разпратил посланието, че мястото, в което се намира, въобще не го устройва. Силният и спокоен мъж е дълбоко убеден, че заема най-забавната точка от цялото заведение и поведението му съответства на това убеждение. Интересно в случая е, че когато излъчваш статус, все повече жени започват да циркулират случайно в твоя близост. Тогава момичетата ще ти отправят невербална покана за разговор много по-често от обичайното, установявайки зрителен контакт например. Запомни, че не е задължително, нито желателно на всяка цена да чакаш такава покана, за да се запознаеш с нея.

Жените използват голям арсенал от защитни стратегии срещу навлеци. Ето някои от тях:

– носи годежен пръстен;
– казва, че в момента е обвързана;
– заобиколена е от свои приятели;
– седи на труднодостъпно място;
– държи се грубо, обижда;
– демонстрира негативен език на тялото;
– избягва зрителен контакт;
– прави се на незаинтересована;
– няма чувство за хумор;
– заема отбранителна позиция.

Жените обаче не се държат толкова предпазливо с мъже, които са готови да си тръгнат всеки момент. Те не се чувстват застрашени от компанията на такива мъже. Каквото и да се случи, не бива да се разстройваш от нейното дефанзивно поведение, пък било то и крайно неприемливо. Ако тя съумее да разтърси твоята реалност, ще и паднеш в очите като мъж. Затова недей да се гневиш – бъди в добро настроение и не ставай обидчив. В крайна сметка, не е въпрос на живот и смърт.

Ако преодолееш творчески първоначалното неудобство, тя ще става все по-открита към теб. По-често ще смее на шегите ти, ще обръща тялото си към теб, ще поддържа зрителен контакт и ще реагира на думите ти. И в крайна сметка ще попита за името ти, което означава, че не гледа на теб като на поредния Муньо и явно си успял да се отличиш от тълпата.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Под чехъл ли си?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

В този момент е време да обърнем внимание защо и в кои ситуации мъжете тотално губят контрол над взаимоотношенията си с жените и се озовават под чехъл.

1. Мъжете се страхуват да противоречат на красиви жени.

Ако тя е привлекателна, много мъже не само ще се съгласят с нея по който и да е въпрос, но и охотно ще застанат на нейна страна с подкрепа под най-различна форма. Наистина, почти няма значение за колко невероятна идея говорим. Този тип безропотно одобрение е единствено сравнимо с похвалите към децата, чиито всеки опит за творчество автоматично поощряваме.

2. Някои мъже придават на жените наоколо повече важност, отколкото на себе си.

Всъщност най-често нагласата в този случай е издигането на тази значимост да надхвърля абсолютно всичко. Говорим за нездравата и често неосъзната грешка един мъж да черпи самочувствие и признание единствено от жените в живота си. Няма нужда да обясняваме нашироко защо това им дава пълната власт във връзката, а и преди самото и начало. Ако жената разбере какво иска един мъж (онова едно-единствено нещо), тя може да установи контрол и му дава на час по лъжичка, което на секундата я превръща в големия BOSS.

3. Подчинявайки се, мъжът губи своите постижения.

Когато някой има сериозна власт над теб, е естествено той или тя да прокламира постиженията ти като свои собствени или в най-добрия случай като своя заслуга. Така прави шефът ти на работа, така би правила и жената в живота ти, ако те докара до ситуация на зависимост и подчинение. Разликата обаче е, че от шефа си можеш да очакваш похвала и поощрение, докато в динамиката мъж/жена ще загубиш нейния респект и буквално ще заличиш малкото останало привличане.

4. Жените ни превъзхождат в света на емоциите.

Когато е провокиран и изгуби своята емоционална стабилност, мъжът попада в несвойствения за него свят на емоциите, в който тя има огромно превъзходство. Той може да остане фокусиран само долкото разполага с хладнокръвие. Жените от друга страна са недостижими в наблюдаването и тълкуването на чувства, както и в умелото им изразяване. И това им дава коз в наситени с емоции ситуации на объркване и конфликт. Илюстрация на тази тактика е крилатата фраза на Хари Труман „Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги“.

5. Ходът на цивилизацията овластява жените.

Развитието на човечеството се измества от традиционните прагматични ценности (строеж, защита, събиране на ресурси), спомогнали за изграждането на цивилизацията, към идеи продиктувани от благосъстоянието и напредналата култура. Тези идеи застъпват в по-малка степен първичните ни инстинкти (например експанзия и агресия) за сметка на по-рафинирани и хуманистични концепции. Типичните мъжки предимства като сила, инициатива и действие са изместени от алтернативни идеали, на чиято основа политически и социални движения решително критикуват позицията на мъжа в обществото.

6. Феминизмът има силен маркетинг.

Известно е, че чисто биологически мъжкият и женският пол имат конкурираща връзка по отношение на възпроизвеждането, което води до съперничество в много различни житейски области. За разлика от нас, жените имат склонност да реагират като група и с абсолютна лоялност гледат на индивидуалния проблем като общовалиден и показателен за това противопоставяне. Освен обмяна на практически съвети, множество интернет-форуми изпълняват тази виртуална подфункция да вдъхват правота на потърпевшите.

7. Жените заслужават защита и ресурси. 

Преобладаващата част от географските открития, изграджането на селища, инфраструктура, както и усъвършенстването на науката и технологиите е дело на мъже. Така в човешката еволюция и история на жените са осигурени безопасност и ресурси, на които те отвръщат с репродуктивната способност да раждат деца. Макар че в дългосрочен план този баланс подлежи на частично преразглеждане, като мъже не бива да се отказваме от предопределената ни задача да създаваме иновации, които да дават сигурност и освобождават ресурси вместо да изберем за приоритет ролята на последовател и зрител. Защото знаете какво си помислила котката за своя стопанин: „Той ме храни, гали, играе си с мен… Сигурно съм бог.“

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Плюй си на петите!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес предлагам няколко конкретни повода да се откажете от връзка с жена, която иначе бихте направили свой партньор в живота. Както се досещате, темата не е особено популярна в разговорите между баща и син и това налага нейното поставяне.

Ще започнем с начина, по който жената комуникира в ранните етапи на вашето познанство. Ако тя действително изрази някои от следните намерения и въпроси, можеш да си сигурен, че ще е катастрофална грешка да се обвържеш с нея.

Тук е моментът да подкрепим изтъркания апел да слушаме по-внимателно жените, защото те действително с всяка дума ни казват нещо важно. Дали ще си достатъчно концентриран, за да се вслушаш, оставям на теб.

1. Да приемем, че тя пита каква кола имаш.

Не е тайна, че повечето жени си нямат понятие от коли. Реалността е, че така тя преценява финансовите ти възможности. Една по-съобразителна жена би била търпелива и по-любопитна първо да разбере повече за характера ти. Дали си готов и способен да се грижиш за нея, разбира се е важен въпрос, но той не бива да бъде подхващан така грубо и непохватно.

2. Пита колко печелиш.

Само безскрупулната златотърсачка пита за доходите ти преди да е разбрала второто ти име. По-деликатните жени обикновено искат да знаят какво работиш и макар въпросът да е почти същият, това поне говори за известна интелигентност и такт. Скоро след запознанството въпросът значи единствено „Какво мога да докопам от теб?“.

3. Пита веднага дали искаш деца. 

Никой нормален не подхваща темата за поколение в първия разговор. По-възрастни жени, които се чувстват използвани от мъжете, са по-склонни да подпитват. Не е твоя отговорност, че някой е изпуснал идеалния момент за възпроизвеждане. Прехвърли вниманието си върху жени, които се повече се интересуват от теб, отколкото от твоята семенна течност.

4. Пита какво търсиш в една жена. 

Преводът на този въпрос-клише е „Кажи ми как да се държа, за да се влюбиш в мен, въпреки че ако имаме връзка, поведението ми няма да има нищо общо с това.“. Може би най-добрият отговор на жената-хамелеон е, че търсиш някоя да ти готви, да те води на супер интересни места и да ти носи цветя от време на време.

5. На първата среща не спира да ти обяснява какви садисти били бившите и.

Ха-ха, това е като да те запита каква кола караш, колко пари печелиш и какво търсиш в една жена на един дъх! Трябва веднага да ти светне, че ако започнеш да излизаш с нея редовно, ще ти скъса нервите с нейната хронична роля на жертва. И след като с набутване на вина ти докара нервна криза, не би пропуснала да разкаже на всеки друг мъж, с който излиза в бъдеще, какъв грубиян си бил всъщност. Бъди в най-висока степен на внимание, ако чуеш подобна история!

6. В първите сто часа от запознанството ти каже, че няма нужда от мъж.

По принцип жени, които се хвалят с това, че нямат нужда от мъж, често са едни от най-прилепчивите личности въобще. По ирония на съдбата те практически се нуждаят от мъж за всичко останало, освен партньорство, любов и чувство за принадлежност. Ако тя няма „нужда от мъж“ и непременно иска ти да знаеш това преди да сте разменили няколко изречения, по-добре я послушай и си бий шута.

Критично важно е да отхвърлиш идеята да се вземете на секундата само защото тя би взела теб. Не бъди този тип. Нагласата, че яко си закъсал, нямаш избор/опит или самият ти не си стока, несъмнено ще те доведе до нови кофти връзки с неподходящите хора. Запитай се какво повече тя би могла да предложи от своята външност и своите потребности. И ако опитите ти да разбереш повече по темата я отблъснат, запиши спокойно това като точка 7. в списъка преди отново да продължиш по пътя си.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

 

 

Мъжете не са ли пичове?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Когато днес в контекста на Западната цивилизация говорим за психотерапия, обикновено човек си представя регулярна порция рев и сополи, обсъждане на срещаните трудности и ровене в изтласкани спомени от детството. И действително, повечето жени приемат този процес за полезен и облекчаващ. Повечето от нас обаче не са на същото мнение. Ха-ха, дефектни ли са мъжете или може би непълноценни, задето функционират другояче?

Проблемът не е в нас мъжете, а в терапията. Какво прави психотерапията? В общи линии тя ни поощрява да изразяваме емоциите си и говорим за миналото. Което работи чудесно с жените, но не сработва особено добре при повечето мъже, защото игнорира мъжкия подход и разбиране. Мъжкият процес на излекуване се базира на физическите действия и съответно моделиране на бъдещето. Което както забелязвате малко се различава от традиционния терапевтичен метод на открита експресия, лутане из миналото и безкрайни беседи.

Повечето от нас не осъзнават, че без да чакат покана, мъжете като цяло прибягват до действия вместо взаимодействия (общуване), за да се справят със своите чувства. В емоционално натоварени ситуации и стрес жените от друга страна по-често подхождат с полагане на грижи и създаване на връзки, избягвайки първичната реакция борба/бягство (сериозно предимство например в корпоративна среда). В един по-свободен контекст, ние мъжете на практика разказваме своята история не с думи, а с помощта на своите действия.

При изследвания на различни групи местно индианско население (например в Австралия) се наблюдава тенденцията, при загуба мъжете в племето да поемат задачи свързани с извършването на ритуали, докато на жените се осигурява защитено пространство за разговаряне и изразяване на емоции. Почти винаги мъжката част на племето отговаря за копаенето на гроба, грижите за тялото на починалия, музиката и ритуалния танц, с което почита загубата.

Един по-различен пример е Ерик Клептън, който след трагичната смърт на сина си и последвалия кошмар не се подлага отново на терапия, а се оттегля и дълго време единствено свири на своята китара. Написването на трите великолепни песни Tears in heaven, My father’s eyes и The circus left town му помага да се справи и преработи емоциите си. Чрез своите действия той почита сина си и разказва своята история, избягвайки пътя на общуването и взаимодействието, по-характерен за женския пол. По неговите собствени думи работата с китара в този неимоверно труден момент в крайна сметка довежда до катарзис и облекчение.

По какъв начин тази информация утвърждава нашата мъжественост? Първо, ходенето за Bushmills до денонощния не се брои за смислена дейност и няма да ти донесе просветление. Второ, когато ежедневието те мачка, не се превръщай в зрител и мрънкач (това не помага на всички), а продължи да се движиш активно. И не на последно място, смяташ ли, че подходът ти към жените отразява описаните характеристики? Действията ни явно предизвикват у жените емоции, заради които да потърсят нашето внимание. Е, нека си пообщуваме, звучи ми като добра сделка.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!